Особено мнение на съдията Николай Павлов
Смятам за неправилно определението от 29.10.1996 г., с което е отклонено искането на 50 народни представители за обявяване за противоконституционен чл.24, ал.1 от Закона за ловното стопанство (ДВ, бр.91/1982 г.).
Конституционният съд е приел, че когато искането със същия предмет е било отклонено като недопустимо, без разлика кой от оправомощените субекти по чл.150, ал.1 от Конституцията е направил искането, то е недопустимо, тъй като съдът не може да пререшава решен от него самия конституционен спор.
Не споделям този възглед по следните съображения:
Възприетият подход се основава на разширително тълкуване на разпоредбата на чл.21, ал.5 ЗКС. Забраната може да бъде противопоставена единствено на същия сезиращ субект, щом законът говори за направеното искане, а не за направено от другиго искане.
На второ място практиката на съда открива пътя на злоупотреба с право. Достатъчно е оправомощен субект по смисъла на чл.150 от Конституцията съзнателно да доведе конституционно искане до неговото отхвърляне, за да се създаде процесуална преграда за евентуални искания от други оправомощени субекти. Подобна опасност ще нараства във времето и на практика ще ограничи възможностите на Конституционния съд.