Особено мнение на съдиите Милчо Костов и Иван Григоров
С определение от 29 октомври 1996 г. Конституционният съд е отклонил искането на групата народни представители, които са сезирали съда с искане за обявяване на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. (ДВ, бр.79 от 1996 г.).
Предявеното искане редовно е депозирано в канцеларията на Конституционния съд, председателят с разпореждане е образувал делото (на 21.10.1996 г.), определил е докладчик и е насрочил делото (на 29.10.1996 г.) - вж. чл.18 от Закона за Конституционния съд.
В заседанието по допустимостта Конституционният съд е установил, че няколко души от групата народни представители, предявили искането, са "оттеглили подписите си", като по този начин липсва субектна легитимация за сезиране по смисъла на чл.150, ал.1 от Конституцията. На това основание Конституционният съд е отклонил искането и прекратил делото.
Постановеното определение на КС от 29.10.1996 г. е неприемливо. То противоречи на чл.150, ал.1 от Конституцията и на духа и смисъла на конституционния процес. Конституционният съд е смесил принципи на гражданския и конституционния процес.
Конституционният процес е публичноправен процес. Изчерпателно изброените органи в чл.150, ал.1 от Конституцията са държавни органи, които са овластени от Конституцията да упражняват властнически компетентности: сезиране на Конституционния съд и иницииране на конституционен процес. Органът, субектно легитимиран да сезира Конституционния съд, не упражнява свое право, той не е господар на процеса; въобще не е титуляр на субективни, публични или частни права, на които търси и получава защита чрез конституционния процес.
Конституционният процес не е предназначен да обслужва интереса на органа, който инициира процеса. С определението по дело № 23/96г. Конституционният съд не е успял да разграничи процесуалната защита на частни или публични права и интереси, от една страна, и упражняване на държавна функция (компетентност) на държавен орган, от друга страна.
Определението, с което се прекратява к.д. № 23/1996 г., е неприемливо паради противоречие с посочените принципни характеристики на конституционния процес