Особено мнение на съдията Младен Данаилов
Считам за неправилно определението на Конституционния съд от 19.12.1996 г., с което се прекратява к.д. № 30/1996 г., образувано по искане на 94 народни представители от 37-ото народно събрание:
1. По чл.149, ал.1, т.5 от Конституцията за установяване на противоконституционност на Движението за права и свободи (ДПС) на основание чл.44, ал.2 от Конституцията, и
2. По чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията за задължително тълкуване на чл.44, ал.2 от Конституцията.
За да приеме първото искане за недопустимо и го отклони на основание чл.21, ал.5 от Закона за Конституционния съд (ЗКС), съдът приема, че то се основава на твърдения за извършвана от ДПС забранена от чл.44, ал.2 от Конституцията дейност, и че по този въпрос той (съдът) се е произнесъл с Решение № 4/21.04.1992 г. по к.д. № 1/1991 г. Според мен в конкретния случай разпоредбата на чл.21, ал.5 ЗКС няма приложение.
Действително с Решение № 4/1992 г. Конституционният съд е отхвърлил като недопустимо искането за установяване на противоконституционност на ДПС, основаващо се на твърдения за извършвана от него дейност, попадаща под действието на забраната по чл.44, ал.2 от Конституцията, по съображение, че тази дейност не се обхваща от спор за конституционност по чл.149, ал.1, т.5 от Конституцията.
С разпоредбата на чл.149, ал.1, т.5 от Конституцията Конституционният съд е оправомощен да се произнася и да решава спорове за конституционност на политическите партии и сдружения. Разпоредбата на чл.23, ал.1 от Закона за политическите партии (ЗПП), която овластява Върховния съд да решава въпроси за законността на политическите партии, когато извършват дейност в противоречие с чл.3 ЗПП и да ги разпуска, не може да ограничава компетентността на Конституционния съд по въпроса за конституционността на тези политически организации. Разпоредбата на чл.149, ал.2 от Конституцията не допуска това. Независимо от това предмет на спора по к.д. № 1/1991 г. е била конституционността на дейността на ДПС до момента на образуване на делото. Движението за права и свободи като политическа организация осъществява непрекъснато практическа дейност. Ако тя в даден момент е конституционосъобразна, а в един следващ момент осъществява признаците на забраната по чл.44, ал.2 от Конституцията, не съществува пречка Конституционният съд отново да се произнесе по неговата (на ДПС) конституционност. Конституционният съд винаги може да се произнася по конституционността на политическите партии и сдружения, щом като има данни, че със своята дейност осъществяват забраната по чл.44, ал.2 от Конституцията.
С оглед на това считам, че първото искане - по чл.149, ал.1, т.5 от Конституцията, е допустимо.
Допустимо е и второто искане - по чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията, за задължително тълкуване на чл.44, ал.2 от Конституцията, направено от оправомощен субект. Конституционният съд е компетентен да се произнесе по него. Касае се за тълкуване на конституционна разпоредба. Изложени са и съображения, които налагат тълкуването й. При това положение са налице всички условия за допустимостта на искането.
Отклоняването на това искане и прекратяване на делото на основание чл.26, ал.1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд в случая е неправилно.