Особено мнение на съдията Георги Марков
1. Това, че един път Конституционният съд се е произнесъл в полза на конституционността на една партия не означава, че в по-късен момент тя не може с дейността си да наруши Конституцията, примерно чл.1, ал.3, чл.11, ал.2 и др. Елементарно е, че в такава хипотеза не може и да става дума за някакво пресъдено нещо и Конституционният съд следва да се произнесе, ако бъде сезиран.
Правомощието на КС по чл.149, ал.1, т.5 от основния закон не подлежи на конкуренция от който и да било друг държавен орган, в това число и от гражданския съд - това личи недвусмислено и от дебатите по приемане на текста във ВНС. Разпускането на политическите партии, предвидено в Закона за политическите партии, приет при това преди новата Конституция, не е в състояние да дерогира това негово правомощие. Дали една партия е неконституционна с оглед на своята дейност, може единствено да реши Конституционният съд, а нейното разпускане ще е последица от едно негово положително решение.
2. Отказът на КС да тълкува чл.44, ал.2 от Конституцията е по същество отказ от конституционно правосъдие, което накърнява престижа на институцията. Щом е направено от оправомощен субект и по въпрос от компетентност на КС искането следва да бъде допуснато. Доколко ще се стигне до тълкувателен диспозитив, това е въпрос по същество. Тълкуването на чл.44, ал.2 от КС би имало едно важно превантивно значение за действащите и бъдещите партии в страната. То щеше да се посрещне добре от нашата общественост. Прочее, КС пропусна един шанс за утвърждаване на своя авторитет.