Особено мнение на съдията Станислав Димитров
С определение от 9 април 1998 г. по горепосоченото дело Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на главния прокурор за установяване на противоконституционност на чл.10, ал.8, изр.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) относно израза “до размерите, определени по отменените чл.8, ал.1 и чл.10 от Закона за трудовата поземлена собственост” и на изр. 2 и 3 от същата алинея, а при уважаване и изцяло на предходните редакции на тази алинея.
Подписах определението с особено мнение относно частта му, с която се допуска искането за разглеждане по същество за установяване на противоконституционност изцяло на предходните редакции на чл.10, ал.8 ЗСПЗЗ по следните съображения:
Правомощието на Конституционния съд по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията е да се произнася по искане за установяване на противоконституционност на действащи закони. Конституционният съд не може да се произнася по конституционосъобразността на отменени (недействащи) закони.
Законът е действащ и се прилага от момента на влизането му в сила до момента на отмяната му. Новата редакция на определена законова норма отменя старата редакция на нормата. От момента на влизане в сила на новата норма старата преустановява действието си. Предмет на конституционен контрол може да бъде само новата – действащата законова норма.
Уговорката в определението, че съдът ще се произнесе за конституционосъобразността на предходните редакции на чл.10, ал.8 ЗСПЗЗ само ако искането за действащата разпоредба бъде уважено, с нищо не променя принципа, че Конституционният съд не може да се произнася по конституционността на отменени (недействащи) закони.
Действието на старата (предходната) редакция на нормата ще бъде възстановено от момента на влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционна новата редакция на нормата. До този момент (влизане на решението в сила) действа нормата, която е обявена за противоконституционна (вж. решение № 22 от 31 октомври 1995 г. по к.д. 25/95 г. – ДВ, бр.105 от 1 декември 1995 г.). Конституционният съд не може да се произнесе със същото решение и за конституционосъобразността на предходната редакция на нормата, чието действие все още не е възстановено. Липсва предмет за конституционен контрол, поради което не може да бъде допуснато искане за обявяване на противоконституционност на една не действаща (отменена) и все още невъзстановена законова норма.