Особено мнение на съдията Георги Марков
1. Считам за невъзможно под каквато и да е форма да се допуска за разглеждане по същество несъществуваща правна норма. Механичното пренасяне на институти от гражданското съдопроизводство по отношение на конституционното правосъдие в този случай е недопустимо.
Дори да се приеме, че има възстановително действие предишната правна уредба, това може да стане едва след влизане в сила на решението.
Никакви съображения за целесъобразност не могат да оправдаят очевидното, че в случая няма действаща правна норма. Правните последици от решенията на Конституционния съд са грижа на съответните държавни органи, респективно на законодателя. Конституционният съд не бива да се опитва да върши работата на законодателния орган.
2. Вън от изложеното, дори при уважаване на искането не може да има възкресяване на предишната правна уредба. Това е така, защото не се атакува закон за изменение, а разпоредба на закон в последна редакция. При отмяна на закон за изменение се отменят и двата ефекта на този закон - нормоотменящия и нормосъздаващия, затова се възкресява предишната правна уредба. При атакуване на законова разпоредба в последна редакция няма как да бъде отменена нормоотменяща съставка, просто защото в случая такава няма. Следователно при отмяна се получава в тази хипотеза прословутото “бяло поле”.