Особено мнение на съдията Асен Манов
Намирам, че е основателно искането на главния прокурор на Републиката за обявяване за противоконституционна разпоредбата на чл.18, ал.1 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).
Член 18, ал.1 ЗСРС допуска при определени обстоятелства да се използват специални разузнавателни средства и без разрешение на органа по чл.15 ЗСРС, въз основа само на разпореждане на министъра на вътрешните работи. При това тази възможност е предвидена за всички видове специални разузнавателни средства и независимо от това, какви основни права на гражданите се засягат при прилагането им. Текстът не държи сметка за различията в режимите, при които според Конституцията е допустимо накърняването на такива основни права. Така, след като с чл.32, 33 и 34 от Конституцията са обявени за неприкосновени личният живот на гражданите, техните жилища и свободата и тайната на кореспонденцията им и на другите съобщения, с отделни разпоредби и по различен начин се установяват изключенията от тези правила. Що се отнася до личния живот на гражданите, с ал.2 на чл.32 е предвидено, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран и пр. "освен в предвидените от закона случаи". Предоставено е следователно на законодателя да определи обстоятелствата и режима, при които може да се наруши личният живот на гражданите. Съгласно ал.2 на чл.33 неприкосновеността на жилището също може да бъде накърнена, като при определени обстоятелства може да се влиза и остава в жилището без съгласие на неговия собственик, включително и "без разрешение на съдебната власт". И в двата случая разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗСРС е в синхрон със съответните конституционни разпоредби. В първия случай това е така, защото необходимостта от предварително разрешение е предоставено да се реши от законодателя. А във втория случай такова разрешение дори не е необходимо според самата Конституция.
Не така стоят нещата, когато се касае до накърняване на свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения. Според изричния текст на чл.34, ал.2 от Конституцията това може да стане "само с разрешение на съдебната власт". Възможност за създаването със закон на изключение от това изискване не е предвидена. Поради това, като е допуснато с чл.18, ал.1 ЗСРС, че и в хипотезата на чл.34 от Конституцията специалните разузнавателни средства - проверка на кореспонденцията, подслушване на телефонни разговори и др. под. - могат да се използват и без разрешението на органа по чл.15 ЗСРС (съответния съдебен орган), е нарушена съществено конституционна разпоредба на чл.34, ал.2. Именно затова би следвало чл.18, ал.1 ЗСРС да бъде обявен за противоконституционен.