СТАНОВИЩЕ
на съдията Александър Арабаджиев по к.д.№10/1999 г.
Следващото изложение съставлява становище по смисъла на чл.32,ал.5 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд към решение № 16 от 19 октомври 1999 г. по к.д. № 10/1999 г.
Независимо от конюнктурния характер на искането, въз основа на което е образувано това дело, крайният резултат от тълкуването на чл.130,ал.4 от Конституцията, съдържащ се в диспозитива на решението на КС, не може да бъде оспорен.
Доколкото обаче съм подписал с особено мнение решение № 1 от 14 януари 1999 г. по к.д.№ 34/1998 г.в частта относно § 81 ЗИДЗСВ (ДВ,бр.133 от 1998 г.), намирам за допустимо да изложа съображения, различни от залегналите в мотивите на КС към решението по настоящето дело.
Впрочем, в същите тези мотиви се съдържа позоваване на решение № 1 по к.д.№34/1998 г., респ. на възможността със закон да се прекрати предсрочно мандатът на изборен член на ВСС, както и на целия съществуващ ВСС. По този начин настоящето решение се явява поредно преутвърждаване на един неконституционосъобразен подход на българския законодател - да прекратява със закон дейността на съществуващ ВСС, както и мандата на неговите изборни членове.
В този смисъл не е без значение основанието, на което е прекратен мандатът на изборен член на ВСС. Разбира се, поставеният в искането тълкувателен въпрос трябва да получи отговор, който да удовлетворява всички възможни хипотези, а не само конюнктурната ситуация, която цели да разреши това искане. Ето защо при безпроблемните хипотези на подадена оставка от изборен член на ВСС или негова трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца (а също и при влязла в сила присъда за извършено от него умишлено престъпление) отговорът безусловно би трябвало да бъде в смисъла на постановеното от КС решение.
Не е допустимо обаче КС да утвърждава фактически едно друго основание за предсрочно прекратяване на мандата на изборен член на ВСС- със закон. В това отношение формулираното от самия съд правило се съдържа в мотивите на решение № 8 от 15 септември 1994 г.по к.д. № 9/1994 г. (ДВ,бр. 78 от 1994 г.), което гласи така:
"В чл. 130, an. 4 от Конституцията е определен мандатът на изборните членове на ВСС със срок от пет години. Това не означава, че и ВСС има такъв мандат. Висшият съдебен съвет е постоянно съществуващ и функциониращ орган. Предсрочно могат да бъдат освобождавани само отделни членове на ВСС, но за органа не е предвидено основание за предсрочното му прекратяване. "
За Конституционния съд нито е съществувало, нито съществува основание да се отклони от това принципно положение. (Тук не толкова за нуждите на настоящето дело, а по принцип може да се добави, че единствено с оглед изменение в Конституцията- например относно състава на ВСС и съотношението на отделните 'квоти' в него- може да се окаже допустимо прекратяването на съществуващ ВСС. Възможността ВСС да бъде прекратен като орган само с конституционна разпоредба е отбелязана в същото решение на КС.)
Доколкото поддържаното тук становище трябва да съобрази и конституционно определената по императивен начин продължителност на мандата на изборен член на ВСС-пет години, примиряването с това изискване на възможността за преизбиране на член, чийто предшестващ мандат е бил неоснователно прекратен предсрочно, може да бъде постигнато чрез идеята за 'довършване' на индивидуалния мандат.
Че такъв има, не е спорно, въпреки че КС излиза от разбирането и формулира правилото за едновременно „поквотно“ започване и изтичане на мандата на всички членове и от двете квоти-парламентарна и съдебна (Вж. по този въпрос позоваването отново в решението по настоящето дело на решение № 1/1999 г. по к.д.№34/1998 г.). Върху този механизъм също може да се разсъждава, колкото и логически безупречен да изглежда, защото той акцентира върху периодичната подмяна на състава на целия ВСС(освен членовете му по право), подценява значението на принципа на приемствеността в дейността на един колегиален орган и открива вратите към практиката всяка нова легислатура да формира 'своя' квота във ВСС.
Именно срещу тази практика, чийто отрицателни резултати са вече очевидни, възразявам, което е цел на настоящето становище. Както се отбеляза, то не възразява срещу крайния тълкувателен резултат, залегнал в диспозитива на решението, а срещу това, че този резултат обслужва всъщност и хипотези на неоснователно (неконституционосъобразно) предсрочно прекратяване на предшестващ мандат на изборен член на ВСС.