ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов и Иван Григоров по к.д. № 14/99 г.
Подписахме с особено мнение решението по к.д. № 14/1999 г. понеже считаме, че разпоредбите на ал. 3 и 4 на § 35 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България (ПЗРЗБРБ) за 1999 г. не противоречат на Конституцията.
Съображенията ни са следните:
Параграф 35 ПЗРЗБРБ за 1999 г. следва да се разглежда цялостно – с всичките му четири алинеи, защото те уреждат взаимно свързано въпросите за встъпване в дълг, прихващане и суброгация.
Първата алинея предвижда встъпване на държавата в задължения на “Плама” – АД към шест банки в несъстоятелност.
Втората алинея конкретизира начина, по който встъпилата в задълженията държава ще ги погаси – а именно чрез прихващане.
Съществуващата в страната ни правна уредба на встъпването в дълг не изисква то да бъде винаги за пълния размер на задължението, т.е. възможно е и за част от дълга. В случая идеята за частично поемане на чужд дълг намира израз и в приетия начин за погасяване на задълженията – компенсация, при която погасяването е до размера на по-малкото от двете насрещни задължения.
Оспорената трета алинея конкретизира размера на задълженията на “Плама” – АД към банките, за които държавата встъпва. Прави се чрез редуциране с коефициент, определян по описания в същата алинея начин. За този размер държавата встъпва в чужди за нея задължения, за него ще се извърши прихващането по безспорната ал.2. Редукцията не намалява правата на банките кредитори към основния им длъжник, а определя размера, за който има встъпване в дълг. Редукцията е на размера на едните от прихващаните задължения – тези на “Плама” АД, за които държавата встъпва в дълг без да засяга правата на банките кредитори в останалата им част спрямо основния длъжник. За останалата част от задълженията на “Плама” – АД към банките няма встъпване, няма прихващане, няма погасяване. Чрез редукция се определя размерът на частичното встъпване в дълг, а не се извършва едностранно намаляване на правата на банките кредитори. Понеже оздравителният план на “Плама” – АД предвижда пълно погасяване на вземанията на всички кредитори, за останалата част, за която няма встъпване в дълг и прихващане, правата на банките кредитори остават непроменени. Следователно банките не са ощетени, не е посегнато на техните права, на собствеността им, за да се приема, че е нарушен чл.17, ал.1 и 3 от Конституцията.
След като встъпилата в задълженията държава извърши прихващане със свои вземания към банките, правата на последните до размера на осъщественото прихващане са погасени и за същия размер държавата се суброгира в правата на удовлетворените кредитори спрямо длъжника “Плама” – АД. Това урежда оспорената ал.4 на § 35 ПЗРЗБРБ за 1999 г. Същият резултат ще настъпи и по силата на чл.74 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според който “Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора”.
Приповтарянето на една и съща правна уредба в различни части на действащото ни право (ЗЗД и ЗБРБ за 1999 г.) е показателно за непрецизна систематика, но не е основание за противоконституционност.
Обявяване разпоредбите на ал.3 и 4 на § 35 ПЗРЗБРБ за противоконституционни разкъса единството, което образуват с останалите две алинеи. Държавната намеса в граждански правоотношения, извършена при това със Закон за държавния бюджет, се запази, защото ал.1 и 2 на § 35 ПЗРЗБРБ за 1999 г. не са оспорени с искането на вносителите. Встъпващото в тези отношения трето лице (държавата) след решението на съда е лишено от възможността да определи размера, за който встъпва в чужд дълг, въпреки изрично изявената му воля в цялостната редакция на § 35 встъпването да бъде частично. След решението остава пълният, а не намаленият размер на задълженията на основния длъжник “Плама” – АД към банките кредитори. Държавният бюджет за 1999 г. се натовари със задължения в размери, които не са предвидени в разходната му част при неговото приемане от единствения компетентен по този въпрос орган – Народното събрание (чл.84, т.2 от Конституцията).