ОСОБЕНО МНЕНИЕ
по решението на конституционно дело № 18/91 г. от съдиите Асен Манов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Иван Първанов и Теодор Чипев
С решението на конституционно дело № 18/1991 г. е даден отговор на искането да се тълкува чл. 76, ал. 2 от Конституцията относно правните последици и неполагането на клетвата, която се съдържа в този конституционен текст. Нормата формулира текста на клетвата и предвижда, че тази клетва се полага от народните представители на първото заседание на новоизбраното Народно събрание.
Мандатът на народните представители възниква от самия избор, проведен по реда на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. Мандатът в пълнотата на своите пълномощия се поражда от редовен и неоспорен избор. Изборът е единственият правопораждащ юридически факт. Няма конституционни норми, нито норми и в други закони, които да прибавят друг, допълнителен елемент към този правопораждащ факт. Полагането на клетвата не е и не може да бъде такъв допълнителен елемент относно упражняването на пълномощията, включени в съдържанието на мандата.
Неполагането на клетвата не е основание и за прекратяване на мандата на народния представител. Наистина в чл. 32 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е предвидено, че общински съветник, който не положи клетвата, загубва мандата си. Но, първо, тази законова норма се отнася до мандата на общинските съветници и не може да се прилага спрямо народните представители. И, второ, в самата Конституция (чл. 72, ал. 1) изчерпателно са изброени основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на народния представител. Измежду тези основания не фигурира неполагането на клетвата.
Неприемливо е схващането, че народните представители, които не са положили клетва, не са встъпили в изпълнение на пълномощията си. Тук очевидно се имат предвид законови норми, които предвиждат "встъпването в длъжност" след полагането на клетва (чл. 18 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, чл. 6, ал. 1 от Закона за Конституционния съд). Но такива разпоредби се отнасят до встъпване в длъжност на длъжностни лица. Те не могат да се прилагат спрямо народните представители, които не са длъжностни лица в системата на държавния апарат и не встъпват в заемана от тях длъжност. Аналогия между "встъпване в длъжност" и "встъпване в изпълнение на пълномощия" не може да се прави, защото пълномощията на народните представители образуват в своята съвкупност самия мандат.
А да се поддържа, че е възникнал валиден мандат, чиито пълномощия не могат да се изпълняват, защото не е положена клетва, това означава, че се намираме пред конструкцията за "висящ мандат" или за "мандат под условие" - конструкция, която е напълно произволна като юридическа теза и няма никаква конституционноправна основа.
Въобще не е възможно да се отделят и противопоставят "мандатът" и "изпълнение на пълномощията на народния представител", защото тези пълномощия са съдържание на мандата. Затова, когато законодателят е искал да придаде юридическо значение на неполагането на клетва, той постановява единствено възможното решение - прекратяване на мандата. Така чл. 84, т. 2 от Закона за избиране на Велико народно събрание гласеше: "Пълномощията на отделния народен представител се прекратяват предсрочно при отказ от полагане на конституционна клетва". Не навлизаме в подробен анализ на тази норма, защото такава последица на неполагане на клетвата (и по-точно на отказ от полагане на клетвата!) вече не е предвидена в действащото законодателство.
Неприемливостта на тезата, че неполагането на клетвата осуетява изпълнението на пълномощията на народния представител, проличава особено много, когато трябва да се решават редица конкретни юридически въпроси.
Възможно е някои народни представители да са били обективно възпрепятствани да присъстват на първото заседание при откриването на парламента (поради болест, отсъствие в чужбина и др.под.) и да не са положили клетвата по чл. 76, ал. 2 от Конституцията; възможно е в момента на полагане на клетвата да не са в пленарната зала и пр. Какъв е статутът на тези народни представители, ако се приеме, че "те не са встъпили в изпълнение на пълномощията си" за целия период от време до полагане на клетвата? Броят ли се те при определяне на кворума на пленарните заседания на Народното събрание, могат ли да гласуват при конституиране на органите на парламента (председател, комисии) или при приемане на закони, решения и пр. А ако междувременно, т.е. до полагането на клетвата, те бъдат избрани за министри, ако някой от тях почине и пр., счита ли се неговият вот за валиден или трябва да се анулира с всички последици от това за взетото с негово участие решение на Народното събрание?
На тези и много други подобни въпроси становището, според което полагането на клетвата по чл. 76, ал. 2 от Конституцията е юридическо задължение, не може да даде отговор.
В заключение приемаме, че полагането на клетвата по чл. 76, ал. 2 не е юридическо задължение на народния представител. Полагането на клетвата е традиционен за парламентаризма тържествен ритуал, който има морално и политическо значение.