ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Теодор Чипев по к.д. № 30/91 г.
Особеното мнение е по § 10 от ЗИДЗВСС относно новосъздадения § 3, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗВСС, по § 11 ЗИДЗВСС, с който се създава нов § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗВСС, както и по § 12 и § 13 ЗИДЗВСС.
По искане на народните представители Конституционният съд обявява за противоконституционни § 10 ЗИДЗВСС в частта, с която се създава нов § 3, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗВСС, и § 11 ЗИДЗВСС. Новосъздадените разпоредби дават тълкуване на конституционни текстове. В мотивите си Конституционният съд изтъква, че правомощието на Конституционния съд да дава задължително тълкуване на Конституцията не изключва възможността такова задължително тълкуване да се дава и от Народното събрание, но само по реда и при условията, при които Народното събрание изменя и допълва Конституцията, доколкото тя не предвижда това да стане от Велико народно събрание. Тъй като този ред не е спазен, Конституционният съд обявява оспорените разпоредби за противоконституционни.
Споделям схващането на Конституционния съд, че и Народното събрание може да дава задължително тълкуване на Конституцията, но на фона на правомощието на Конституционния съд по чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията не мисля, че Народното събрание при тълкуване на Конституцията трябва да следва реда на чл.153 - 156. Докато няма Конституционен съд, е оправдано Народното събрание да тълкува Конституцията по реда, по който то я изменя и допълва, защото под предлог, че Конституцията се тълкува, тя може да бъде изменена или допълнена. Но при наличие на Конституционен съд няма пречка Народното събрание да тълкува Конституцията по реда на чл.81 от нея, защото това тълкуване може да бъде оспорено пред Конституционния съд.
Тъй като Конституционният съд смята, че Народното събрание не е изтълкувало Конституцията по надлежния ред, той не разглежда искането на народните представители в частта, с която те оспорват съдържанието на тълкувателния акт. При уточняването на искането, извършено на 3.I.1992 г., народните представители възразяват срещу тълкуването на § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията, съдържащо се в новосъздадения § 3, ал.1 от ЗВСС. Народните представители поддържат, че конституционният текст неоправдано се разширява с включването на изискването за нравствени качества, когато ще се преценява пригодността да се запази съответната длъжност от лицата, които я заемат. Професионални и нравствени качества не се покриват и новият § 3, ал.1 ЗВСС безспорно не е добре редактиран. Решаващо е обаче друго - § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията от момента на приемането му включва изискването за нравствени качества, макар че то не е изрично споменато. Нормите, които народните представители цитират, не подкрепят искането им, а го оборват. Предвиденото в чл.130, ал.2 и чл.147, ал.3 от Конституцията изискване за нравствени качества е само случайно пропуснато в § 5 от нейните преходни и заключителни разпоредби. Където важи същото законодателно основание, там е меродавно и същото законодателно разрешение.
Тъй като тълкуването по § 10 и § 11 ЗИДЗВСС не е направено по противоконституционен ред и съдържанието на тълкувателните разпоредби не противоречи на Конституцията, искането на народните представители в тази му част следва да се отхвърли като неоснователно.
Конституционният съд отхвърля искането на народните представители за обявяване на § 12 и § 13 ЗИДЗВСС за противоконституционни. Съображенията му се свеждат до това, че Конституцията не предвижда възможност за цялостно прекратяване на мандата на Висшия съдебен съвет, но че това прекратяване, въведено с § 12 и § 13 ЗИДЗВСС, не е противоконституционно, тъй като първоначалният състав на Висшия съдебен съвет е избран при действието на отменената ал.4 на чл.2 ЗВСС, която е била противоконституционна. Така Конституционният съд отговаря утвърдително на деликатния въпрос, дали противоконституционността на чл.2, ал.4 ЗВСС, ако тази противоконституционност бъде предпоставена, е достатъчно основание да се прекрати мандатът на досегашния Висш съдебен съвет и да се избере нов.
С този въпрос не се занимавам, тъй като не споделям становището на Конституционния съд за естеството на отменената ал.4 на чл.2 ЗВСС. Предвиденото в нея ограничение спрямо действащите адвокати Конституционният съд смята за противоконституционно, тъй като е на мнение, че Конституцията с чл.130, ал.2 е посочила изчерпателно изискванията, на които трябва да отговарят изборните членове на Висшия съдебен съвет.
Редакцията на нормата и нейният разум не ме насочват към този извод. Струва ми се, че в чл.130, ал.2 се съдържат минимални изисквания, които трябва да бъда спазени, без да се прегражда възможността на законодателя да въведе ограничения, които би счел за целесъобразни. Няма никакво съмнение, че ако се ръководим само от конституционния текст, няма пречка Висшият съдебен съвет да се състои само от действащи адвокати. Конституционният съд е в това отношение последователен, защото, като не признава никакви въведени със закон ограничения, приема за съобразено с Конституцията цялостното обновление на Висшия съдебен съвет, а не само на тази част от неговия състав, която е избрана от Народното събрание. Все по същата логика трябва да е противоконституционен и непромененият чл.3, ал.2 ЗВСС, според който от всичко 11 членове на Висшия съдебен съвет, които не се избират от Народното събрание, петима трябва да бъдат съдии, трима - прокурори, и трима - следователи. Трудно мога да приема, че тази въведена със закон пропорционалност е противоконституционна, макар да не е предвидена в конституционната норма. Също така не бих счел за противоконституционно изискването да не е надхвърлена определена възраст, ако то би било предвидено за членовете на Висшия съдебен съвет. Както при пропорционалността, така и при възрастта сме пред позволена от Конституцията възможност за намеса на законодателя, но той е реагирал различно, като в единия случай е предвидил ограничения, а в другия ги е счел за нецелесъобразни. Все на плоскостта на съвместима с Конституцията законова целесъобразност стои проблемът с първоначалното изключване на действащите адвокати от кръга на лицата, които се избират за членове на Висшия съдебен съвет. Може да се спори доколко е било оправдано съображението на законодателя, че участието на действащи адвокати в работата на Висшия съдебен съвет може да накърни независимостта на съдии, прокурори и следователи, но това е спор за целесъобразността на уредба, с която не се нарушава Конституцията.
При това становище за естеството на отменения чл.2, ал.4 ЗВСС смятам, че искането на народните представители по § 12 и § 13 ЗИДЗВСС е основателно. Оспорените параграфи трябва да се обявят за противоконституционни, тъй като противоречат на чл.130, ал.4 от Конституцията.
Поради разликата в становищата между мнозинството и мен за естеството на отменения чл.2, ал.4 ЗВСС искането на народните представители по § 1 ЗИДЗВСС е за мен неоснователно по съображения, които не съвпадат с тези на мнозинството. Конституционният съд отхвърля искането по този параграф, тъй като смята отменената с него разпоредба за противоконституционна. Според мен искането е неоснователно, защото, като е отменило чл.2, ал.4 ЗВСС, Народното събрание е упражнило общото си правомощие да изменя и отменя законите, без при това да е нарушило Конституцията.