ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Нено Неновски върху решението по к.д. № 30/91 г. в частта му за § 12 и § 13 от Закона за изменение и допълнение на закона за Висшия съдебен съвет
С § 12 и § 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на закона за Висшия съдебен съвет (ЗИДЗВСС) се нарушава грубо установеният от Конституцията (чл.130, ал.4) петгодишен мандат за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС).
В решението се застъпва разбиране, че със ЗИДЗВСС се прекратява мандатът на ВСС като орган ("цялостно прекратяване") - възможност, която не била конституционно уредена. Следователно законът не нарушавал конституционно изискване, поради което и § 12, и § 13 не били противоконституционни. Тази аргументация не издържа критика. Тя просто не е логична: ако органът се прекратява, това означава, че той се прекратява с персоналния си субстрат; разпускането на органа означава, че се прекратява не само неговата дейност, но и дейността (и пълномощията) на съставящите го индивидуални субекти. Иначе не щеше да бъде нужно някои от членовете на първия състав на ВСС, за да бъдат включени във втория му състав, да бъдат отново избирани. С такава аргументация може да се оправдаят и бъдещи нарушения на императивно определен мандат, щом те се обличат във формата на "цялостна смяна" на даден орган, извършена със закон. Това е недопустимо.
Не би могъл да се приеме и вторият аргумент, поддържан в решението - отмяната на чл.2, ал.4 от ЗВСС премахвала една противоконституционна забрана за участие във ВСС на действащи адвокати и това било основание за избиране на нов ВСС. Първо, не е вярно твърдението, че съгласно чл.130, ал.2 от Конституцията за членове на ВСС могат да се избират "всички юристи" (разд. I от решението), от което следвало, че могат да бъдат избирани и адвокати. От Конституцията могат да се извлекат и други ограничения освен посочените в чл.130, ал.2. Не би било допустимо например за член на ВСС да бъде избран юрист, който е министър. Това би нарушило категоричен конституционен принцип. Не е случайно, че министърът на правосъдието - винаги юрист - само председателства ВСС, без да е негов член (чл.130, ал.5 от Конституцията). Второ, чл.130, ал.2 предвижда императивно две изисквания, но той съвсем не изключва възможността за законодателя да определя от своя страна с оглед на времето, условията, задачите и пр. на съдебната власт и с оглед на нейното ефективно управление и други целесъобразни изисквания. Ако се следва докрай възприетото в решението схващане на чл.130, ал.2, ще се дойде до извода, че ВСС може да се състои само от адвокати или само от научни дейци и пр., което би било абсурдно, и като пример е достатъчно да се покаже, че правната уредба в случая не може да бъде само и единствено конституционна по своя характер. Разпоредбата на чл.2, ал.4 от ЗВСС не е обявявана за противоконституционна (Конституционният съд нито е сезиран, нито се е произнасял по този въпрос!) и затова не може да се черпи посоченият довод от нейната отмяна със ЗИДЗВСС. Както не е противоконституционна отмяната на чл.2, ал.4, така не е била противоконституционна и разпоредбата на същия текст, докато е била в сила.
Двата параграфа на ЗИДЗВСС подкопават изискванията за стабилност и независимост на съдебната власт. Да се приемат те за съответни на Конституцията би значило логически да се приемат за допустими и нови, следващи промени в нарушение на конституционния принцип за мандатността.