ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Любен Корнезов по к.д. № 4/92 г.
Считам за неправилно Решение № 9/92 г., с което се отхвърля искането на двете групи народни представители за обявяване на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК, БПС за противоконституционен.
Съображенията ми са следните:
1. Безспорно през периода след 9 септември 1994 г. до 1990 г. БКП и другите организации, посочени в чл.1 от Закона за имуществото (ДВ, бр.105 от 1991 г.) са получавали средства от държавата. От гледна точка на днешния ден едно такова облагодетелстване на тези организации, респективно на техните правоприемници, за сметка на държавата не може и не трябва да бъде търпяно. Справедливостта и принципите, на които се гради правото, изискват тези организации да върнат получените от тях суми, чрез които се е увеличило тяхното имущество. Това е мое дълбоко убеждение, но проблемът е по какъв начин да стане това в една правова държава (чл.4 от Конституцията).
2. През периода, който има предвид Законът за имуществото над 100 обществени системи, а не само посочените, са получавали субсидии от държавата. Сумите, посочени в решението, са ориентировъчни и се базират на информацията, предоставена на Конституционния съд от Министерството на финансите, което е заинтересована страна, а не са доказателства. За да имаме точна представа какви средства са получавани от държавата, за какво са изразходвани и какво е наличното имущество на организациите, посочени в чл.1 в Закона за имуществото е необходима експертиза. Не могат да се правят правни изводи при липса на необходимите доказателства относно обстоятелствата, които имат правно значение. Според мен средствата, отпускани от държавния бюджет на обществените организации, са чувствително по-големи от цифрите, посочени в решението, но и тяхното налично имущество не е в тези размери. След като решението се изгражда условно на съпоставката между отпуснатите средства и наличното имущество, то следваше да се назначи специална експертиза, която да даде заключение в тази насока, и то при съпоставими цени.
3. Конституцията в чл. 8 прогласява принципа за разделение на властите. Това е една от основите, върху които се гради правовата държава. С други думи, всяка власт (законодателна, изпълнителна и съдебна) има своите компетенции и е недопустимо една от тях да иззема правомощията на другата.
В конкретния случай БКП и другите организации са получавали суми от държавата, с което неоснователно са се обогатили и трябва да върнат получените по този начин средства. Въпросът е колко трябва да бъдат върнати, без да има правно значение какво е наличното имущество. Като изхожда от тази позиция, министърът на финансите, като представител на държавата (чл.19 ГПК), предявява иск на 10.05.1991 г. по чл.55, ал.1 ЗЗД срещу БСП като правоприемник на БКП за сумата 1 850 000 000 лв. и 700 000 долара. БСП оспорва иска и това дело е още висящо пред СГС. Подобно е положението и с БЗНС(е). Следователно има гражданскоправен спор между държавата като ищец и юридическото лице като ответник за връщане на определена сума. Единствено компетентен да реши този спор е съдът. Това е в компетенциите на съдебната власт, а не на законодателната. В конкретния случай при висящ гражданскоправен спор пред съда законодателната власт (Народното събрание) се явява в ролята на съдия и решава спора в полза на държавата, като обявява за незаконно придобито имуществото на съответните организации. Това е недопустимо и противоконституционно, защото този въпрос не е в компетенциите на Народното събрание. Не може под формата на закон да се издава фактически едно съдебно решение. И още нещо! В чл.1, ал.3 от Закона за имуществото се обявяват със задна дата всички сделки, сключени при действащия тогава правен ред, за нищожни. Кога една сделка е нищожна, се регламентира в чл.26 ЗЗД, а чл.34 ЗЗД посочва правните последици от нищожността. Когато има спор за действителността на една сделка, дали тя страда от някакви пороци или не, единствено компетентен е съдът, а не законодателната власт да реши този въпрос.
Следователно, от мое гледище, атакуваният закон е противоконституционен, защото противоречи на чл.8 във връзка с чл.4 от Конституцията. Законодателната власт в лицето на Народното събрание е приела един акт, който не е в нейните правомощия, а е в компетенциите на съдебната власт в лицето на съда.
4. Освен изтъкнатите дотук аргументи известна специфичност има относно имуществото на Българските професионални съюзи. Тази организация по данните, с които разполагаме, е получила от държавата над 600 млн. лв. Безспорно БПС са представлявали една казионна организация, но трябва да се има предвид, че практически всички работещи независимо от сферата на своята дейност са членували и плащали своя членски внос на тази профсъюзна организация. Имуществото, което е придобито от тази организация, е на трудещите се хора, а не на ръководството на профсъюза. Средствата, които са получавани от държавата, са една незначителна част, сравнена с получавания членски внос и с доходите от други дейности. Средствата, получавани от държавния бюджет, са целево отпускани и изразходвани за почивно дело и курортно лечение на трудещите се и за инспекция по охрана на труда. Тези обстоятелства изрично са посочени и от работната група към Министерството на финансите, оглавявана от Б. Скопаков. Това означава, че картите за почивка и курортно лечение, които са се ползвали, както е известно, бяха на една много ниска цена, а разликата до реалните разходи се покриваше от профсъюза чрез отпусканите държавни субсидии. Другата част от средствата са изразходвани целево за инспекцията по охрана на труда, която е държавна функция, предоставена на профсъюзите по силата на закона. Тези средства пак биха се изразходвали, ако тази държавна функция не беше предоставена на тази най-масова обществена организация по него време.
Според официалното становище на КНСБ (правоприемник на БПС) сумата, която те трябва да върнат на държавата, е около 25 000 лв., а не над 600 млн. лв. Като имах предвид и тези обстоятелства, посочих по-горе, че не е достатъчно да се каже само какви суми са получени от бюджета, но и за какво и в полза на кого са изразходвани. Това може да реши само съдът след едно задълбочено съдебно дирене, а не законодателната власт чрез закон, изхождайки от презумпцията, че всичко е "незаконно придобито". С този законодателен акт се накърняват интересите на всички бивши членове на БПС, а сега членове на различни синдикати, защото им се отнема имущество, придобито основно от техните суми, отделяни от заплатите им. Разбира се, не може и не трябва цялото профсъюзно имущество да остане собственост само на КНСБ. Днес имаме различни синдикати (КНСБ, КТ "Подкрепа", НС "Подкрепа", НП "Единство" и т.н.) и то трябва справедливо да бъде разделено между тях. Членовете на различните днешни синдикати в огромната си част са бивши членове на БПС и те не трябва да бъдат лишавани от собственото им имущество. Това противоречи и на основния принцип, че България е социална държава. В този дух е и Конвенция № 87/1946 г. (чл.2, 3, 7 и 10), по която България е страна и която по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията като международен договор има предимство пред вътрешното ни законодателство.
5. В заключение ще отбележа, че обществените организации, посочени в чл.1, ал.1. от Закона за имуществото, трябва да възстановят на държавата получените неправомерно от тях средства. След като тези организации, без да отричат своето задължение към държавата, правят възражение по размера на дължимите суми, единствено компетентен е съдът да реши този спор. Това го изискват принципите, върху които се гради правовата държава (чл.4 от Конституцията) и разделението на властите (чл.8 от Конституцията).
Осъзнавам, че от политическа гледна точка съдебната процедура за отделяне на политическите организации от държавата е твърде мъчителна и изисква по-продължително време. Но ценностите на едно действително зараждащо се демократично общество трябва да се постигат чрез конституционните изисквания на правовата държава, а не чрез политическата целесъобразност, която в определени моменти може да бъде по-ефективна, но несъобразена с основния закон на страната.