ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Пенчо Пенев в частта на решението на Конституционния съд по к.д. № 4/92 г. само по отношение обявяването за незаконно придобито и одържавяването на профсъюзното имущество, съгласно Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБФК и БПС
Подходът, който законодателят е избрал, за да реши проблема с имуществото на Българските професионални съюзи, съществували до 10 ноември 1989 г., намирам за противоречащ на редица конституционни текстове, на международното право и международната практика.
Законодателят е игнорирал редица специфични особености, свързани с осъществяваната в миналото дейност на Българските професионални съюзи, а също така и спецификата на сега съществуващите взаимоотношения държава - синдикати в условията на демокрация и плурализъм.
Тази специфика, която налага и друг подход, е свързана на първо място с обстоятелството, че законодателят не е отчел в достатъчна степен фактическите данни, свързани с произхода и формирането на имуществото на профсъюзите. По делото съществуват доказателства, че за разлика от останалите организации, визирани в Закона за имуществата, основният източник на средства за профсъюзите, а оттам и за формиране на имуществото им е бил членският внос. Не е взето предвид и обстоятелството, че преобладаващата част от държавните средства, предоставени на профсъюзите, са давани за осъществяване на функции по охрана на труда и организация на почивното дело в страната - нещо, за което те са били изразходвани. Няма съмнение, че в случая на профсъюзите са били възложени за изпълнение чисто държавни функции (особено по охраната на труда), но това е било нормативно регламентирано, т.е. от гледна точка на действащото тогава законодателство не е било противоправно.
На второ място, законът не отчита обстоятелството, че правото на сдружаване на работниците и на служителите в синдикални организации е неразривно свързано с притежаването на определено имущество, тъй като без него е невъзможно да се формират структури, фондове, изобщо да се осъществява нормална синдикална дейност, което би лишило от реално съдържание прогласената от чл.49 от Конституцията свобода на синдикални сдружавания.
На трето място, в закона се предвижда одържавяване на цялото имущество на организациите по ал. 1 на чл. 1 от Закона за имуществата. Твърде съмнителна намирам възможността чрез закона да може да бъде конфискувано имущество, засягащо издателски права, което е свързано с одържавяване на авторски права и друга интелектуална собственост, притежание на физически и юридически лица, свързани или не пряко с организациите, посочени в закона. Това особено важи за тази собственост, принадлежаща сега по силата на правоприемството на КНСБ, тъй като пряко рефлектира върху прогласената синдикална свобода и независимост, за която стана дума по-горе. Това представлява и нарушение на чл.40 от Конституцията относно свободата на печата и проявлението на другите средства за масова информация.
Не е перфектна от юридическа гледна точка и може да доведе до нарушаване на редица индивидуални граждански права и разпоредбата на ал. 3 на чл. 1 от закона, която предвижда, че "първоначалните и последващите сделки по предходното изречение се обявяват за нищожни". Прилагането на този текст може да доведе не само до редица социално несправедливи резултати, но да застраши с обратна сила и редица сделки, правомерно сключени по време на извършването им, с което ще се засегнат интереси както на физически, така и на юридически лица. Прогласяването на "нищожност с обратна сила" е правна фигура, поне на мен неизвестна в гражданското ни право досега. (Тук не става дума за институциите на висящата недействителност, частичната и относителната недействителност, още по-малко за обявяване на унищожаемост, които са нещо съвършено различно.) И ако такова разрешение в позитивното ни право може да намери някакъв мотив и оправдание по отношение на останалите организации, чието имущество е предмет на закона, мисля, такива не биха могли да се открият по отношение на имуществото на профсъюзите.
На четвърто място, законът не е отчел редица положения на международното публично право, които се съдържат в международни конвенции, договори и решения на Международната организация по труда, посочени подробно в писменото становище на КНСБ. Не е взета предвид и безспорно установената международна практика. А тя и съответните разпоредби на конвенциите и решенията на МОТ имат една цел - максимално отделяне на синдикатите от държавата, гарантиране на тяхната свобода и независимост като елемент на проявлението на гарантираните от законите в правовата държава личностни права на сдружаване и профсъюзна дейност. Със закона волно или неволно се постига обратен резултат. Предвижда се: 1.одържавяване на имуществото (чл.1 от закона); 2.административна преценка за нуждите от него (чл.1, ал.3 от Постановление на Министерския съвет № 3/92 г.); 3. възмездно предоставяне на същото това имущество (чл.3 от ПМС № 3/92 г.).
Разбира се напълно съзнавам, че съществува проблем и той е, че единствен правоприемник на имуществото на БПС формално юридически се явява КНСБ, макар че погледнато не строго юридически, а в практически план негови "наследници" са всички сега съществуващи синдикати в България, тъй като в условията на тоталитаризма синдикалният плурализъм бе невъзможен. Именно това фактическо и правно усложнение изисква и друг подход за решаване на проблемите. Простата формула - одържавяване на всичко, а след това възмездно предаване според нуждите - е в противоречие с новите отношения между синдикати и държава, които са закрепени с Конституцията. Вероятно пътят би следвало да бъде пропорционално разпределение в собственост (а не възмездно) на останалото от профсъюзите имущество след провеждане на национално синдикално преброяване. За такова разрешение би могло да се намери и подходящата юридическа формула.
По изложените съображения смятам за противоконституционен Закона за имуществата в частта му относно обявяване за незаконно и одържавяване на имуществото на Българските професионални съюзи.