О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е
на съдиите Стефка Стоева и Георги Ангелов по к.д. № 3/2014 г.
Подписваме решението с особено мнение по следните съображения:
1. Правомощието на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 1 от основния закон е да дава задължителни тълкувания на Конституцията. С решението не са върши тълкуване на разпоредбата на чл. 130, ал. 6 от основния закон, която е предмет на делото. Сочената разпоредба изчерпателно урежда на конституционно ниво правомощията на Висшия съдебен съвет, които могат условно да се разделят на три групи: кадрови (т. 1 и т. 2), бюджетни (т. 4) и организационно-технически (т. 3 и т. 5). В искането, а и в решението не се твърди, че нормата на чл. 130, ал. 6 от Конституцията относно правомощията на съвета е неясна и се нуждае от тълкуване. Решението вместо да даде тълкуване предоставя на ВСС и правомощието да издава подзаконови нормативни актове, каквото правомощие той несъмнено няма по конституция. По този начин Конституционният съд дописа разпоредбата на чл. 130, ал. 6 от Конституцията.
2. В решението се сочи, че постановяването му е обусловено от две различни становища на съда, залегнали в Решение № 13 от 2002 г. по к. д. № 17/2002 г. и Решение № 10 от 2011 г. по к. д. № 6/2011г. В първото от тях е прието, че няма конституционни пречки ВСС да утвърждава правилата за професионална етика, приети от съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите, и че същото се отнася и до чл. 129, ал. 4 ЗСВ (отм.), с който се възлага на ВСС с наредба да определи само реда за атестация на магистратите. Във второто от решенията съдът е приел, че ВСС не може да издава подзаконови нормативни актове, но може да урежда с правила реда за провеждане на процедурите, свързани с назначаване на съдии, прокурори и следователи и тяхното кариерно развитие. Следователно между двете цитирани решения не съществува твърдяното противоречие, защото и двете са единни в извода по какви въпроси може да издава актове ВСС. Като „носещ аргумент”от решението са цитирани пасажи относно издаването на подзаконовите нормативни актове от органите на изпълнителната власт и как законодателната власт упражнява контрол върху изпълнителната, а не се цитира частта от мотивите, в които съдът приема, че органите на съдебната власт не могат да издават нормативни актове във връзка със своята дейност. Изрично е прието, че „съдебната власт не може да приема подзаконови нормативни актове, а още по-малко такива може да приема кадровият орган на тази власт, какъвто е ВСС и който с чл. 130, ал. 6 от Конституцията е оправомощен да издава само индивидуални и общи административни актове.
3. Решението по к. д. № 6/2011 г. е постановено на 15 ноември 2011 г., тоест преди 2 години и половина. В Решение № 4 от 2012 г. по к. д. № 14/2011 г. Конституционният съд е приел, че развитието на правото е обективен процес, което позволява тълкуването на правните разпоредби да бъде „отворено” и към други виждания, както и да държи сметка за осъществените междувременно значими промени в обществения живот, като всяко отклонение от досегашната практика трябва да бъде обосновано и оправдано. В настоящото решение не са изложени никакви мотиви защо е нарушена стабилността в практиката на Конституционния съд и какви значими промени в обществения живот междувременно са настъпили през посочения период от време.
4. Решението не дава отговор на два основни въпроса. Първият от тях е за същността на ВСС, за който противоречиво се твърди, че е „висш административен и кадрови орган“ и същевременно, че „организира работата на съдебната власт” и „осъществява общо управление на дейността й”. Висшият съдебен съвет по конституция е орган на съдебната власт, създаден да назначава и освобождава съдиите, прокурорите и следователите и да приема проекта на бюджет на съдебната власт и това са две от съществените гаранции за независимостта на съдебната власт. ВСС не управлява и не ръководи съдебната власт, състояща се от отделни органи, които се управляват и ръководят по посочените в Конституцията и Закона за съдебната власт начини.
Неизяснен в решението е и въпросът, какви видове подзаконови нормативни актове ще издава ВСС за в бъдеще в изпълнение на конституционните си правомощия да назначава, премества, понижава, повишава и освобождава съдии, прокурори и следователи, като се прави смесване между правилниците за организацията на дейността на ВСС и на другите органи на съдебната власт и подзаконовите административни актове в изпълнение на правомощията му, свързани със съдии, прокурори и следователи.
5. Изводът в решението се обосновава с „цялостната широкообхватна дейност на ВСС” и че когато липсва подробна и изчерпателна законодателна регламентация значително би се затруднило функционирането на съдебната власт. Считаме, че се прави смесване между дейността на ВСС и кадровите му правомощия. Организацията и дейността на ВСС също следва да бъдат уредени със закон съгласно чл. 133 от Конституцията, но са изнесени отделно и нямат общо с условията и реда за назначаване, наказване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите. След като с настоящото тълкуване се отварят вратите за издаване от ВСС на подзаконови нормативни актове, свързани със статуса на съдиите, прокурорите и следователи, вместо уредбата със закон, на практика чл. 133 от Конституцията е с променено съдържание.
6. В решението се признава, че ВСС не може да осъществява подзаконова нормотворческа компетентност, която да произтича пряко от определените му в чл. 130, ал. 6 от Конституцията правомощия, но веднага след това се приема за очевидно, че при необходимост да се издават правилници и наредби, произтичащи от ЗСВ, следва ВСС да може да регламентира отношенията, свързани с общото функциониране на системата на съдебната власт. Възможността за издаване на подзаконови нормативни актове следва да е уредена в Конституцията, защото в нея изрично са посочени кои държавни органи какви нормативни актове могат да издават. Не може нормативната компетентност да възниква от „необходимост” или от предвидена във всеки един закон делегация за уреждане на основни обществени отношения.
7. Признаването на ВСС възможността да издава подзаконови нормативни актове не може да бъде обяснявано и с възможността за контрол от Върховния административен съд. Подобно овластяване с непредвидено от Конституцията правомощие ще придаде на ВСС и на ВАС особено място сред органите на съдебната власт (в т.ч. и спрямо вносителите на искането), каквото основният закон не предвижда.
8. По същество не споделяме разбирането, че ВСС може да издава подзаконови нормативни актове. Според нас то не съответства на принципа на правовата държава и на принципа за разделение на властите. ВСС не е овластен от Конституцията да приема подзаконови нормативни актове, с които да дава първична правна уредба на материята по чл. 133 от Конституцията, която изисква статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност да се уреждат със закон. Основният закон възлага на законодателната власт да уреди първични обществени отношения със закон и е недопустимо правомощието да се делегира на друг орган на държавна власт, който да ги урежда с подзаконови нормативни актове. Условията и редът за назначаване, преместване, повишаване и за налагане на дисциплинарни наказания и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите следва да се извършва само със закон, защото така изисква Конституцията и защото само така ще има трайно установена регламентация на обществените отношения, вместо всеки ВСС да приема различни условия и ред за кариерното развитие на съдии, прокурори и следователи.