ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Румен Ненков и Кети Маркова по к.д. № 1/2013 г.
Не сме съгласни с постановеното по делото решение в частта, с която е отхвърлено искането за обявяване на противоконституционност на чл. 75, ал. 1 и чл. 76, ал. 2 ЗОПДНПИ, като в тази насока поддържаме изразената от нас позиция в особено мнение по к.д. № 6/2012 г.
Вярно е, че мнозинството конституционни съдии са изтълкували посочените разпоредби конформно с Конституцията, така че да се предотврати опасността от нарушаване на конституционните права на гражданите, в частност – правото на съдебна защита на съпругата, лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство, и ненавършилите пълнолетие деца, които не са посочени в оспорените разпоредби на чл. 75, ал. 1, и чл. 76, ал. 2 ЗОДНПИ като задължителни ответници по иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, когато по силата на чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ са титуляри на такова подлежащо на отнемане имущество. Конституционният съд обаче не е дал отговор на въпроса, дали тълкуването на закона по повод на контрола за конституционност, изложено в мотивите на неговите решения, представлява източник на правото и в светлината на чл. 12, ал. 6 от Закона за Конституционен съд обвързва съдилищата, така както несъмнено ги обвързва диспозитива.
Според нас в случая не бяха налице предпоставките за използване на способа на запълване на празнотите в правото чрез тълкуване. В действителност такава празнота няма, тъй като оспорените разпоредби изрично и изчерпателно очертават кръга на ответниците в съдебното производство по отнемане на незаконно придобито имущество, а това изключва възможността по чл. 80 ЗОПДНПИ за субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс. Несъвършенството в правното регулиране, признато и в решението на мнозинството, не е безобидно, защото създава условия за противоречива съдебна практика с произтичащата от нея правна несигурност, а това положение е несъвместимо с принципа на правовата държава по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Затова чл. 75, ал. 1 и чл. 76, ал. 2 ЗОПДНПИ също трябваше да бъдат обявени за противоконституционни, от което щеше да произтече необходимост от корекция, насочена към установяване на яснота и категоричност на законовото предписание.