ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Любен Корнезов по к.д. № 19/92 г.
Считам за неправилно Решение № 12/1992 г. по к.д. № 19/92 г., с което се отхвърля искането на група от 51 народни представители за обявяване на противоконституционността на решението от 7 юли 1992 г. на Народното събрание, с което се дава разрешение "да бъде възбудено наказателно преследване срещу народния представител Андрей Луканов и се задържи същият като мярка за неотклонение".
Съображенията ми са следните:
1. Единствено в компетенциите на Народното събрание е да реши на основание чл.70 от Конституцията снемането на имунитета на народния представител и евентуално даване на разрешение на съдебната власт за задържане. Във връзка с това възниква въпросът, какви са правомощията на Конституционния съд в конкретния случай. Те се заключават в това, че Конституционният съд е длъжен да прецени доколко взетото решение от парламента не противоречи на Конституцията.
2. За да бъде снет имунитетът на народен представител, е необходимо наличието на няколко предпоставки.
Първата от тях е да има искане от прокурора до Народното събрание, респективно неговия председател за снемане имунитета и задържането на народния представител. Такова искане е направено от главния прокурор на Република България с писмо № И-502 от 1 юли 1992 г. В компетенциите на Народното събрание, а не на Конституционния съд е да преценява доколко това искане е достатъчно мотивирано.
Втората предпоставка е искането за снемане на народния представител да бъде подкрепено с "достатъчно данни". Това е една гаранция на законодателната власт срещу евентуални произволи и необосновани твърдения от страна на съдебната власт (чл.100, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание). Това е така, защото имунитетът като правен институт е една от най-важните гаранции за ефективно функциониране на законодателната власт и е от публичноправен характер. Единствено в компетенциите на Народното събрание, а не на Конституционния съд е да преценява доколко са налице за всеки конкретен случай "достатъчно данни".
Третата предпоставка е извършване на "тежко престъпление". Не е в компетенциите на Конституционния съд, а на съдебната власт (съда) да прецени дали народният представител е извършил престъпление. В компетенциите на Конституционния съд е, като проверява конституционосъобразността на решението на Народното събрание, да прецени дали деянието, в което се обвинява народният представител, е:
а) престъпление по смисъла на Наказателния кодекс;
б) дали това престъпление е тежко (чл.93, т.7 НК).
Това е така, защото решението за снемане на имунитета може да бъде за деяние, което не представлява престъпление, а едно административно нарушение или граждански деликт. Или деянието да представлява престъпление, но да не е "тежко" по смисъла на НК (примерно обида или клевета). За престъпления, които не са "тежки", имунитетът на народния представител е абсолютен, безусловен и той не може да бъде снет от Народното събрание (чл.70 от Конституцията).
В конкретния случай народният представител Андрей Луканов се обвинява, че като член на правителството са вземани на решения от този висш изпълнителен орган за:
а) отпускане на кредити на чужди държави;
б) разсрочване падежа на отпусканите кредити;
в) опрощаване на кредити;
г) даване на безвъзмездни помощи на чужди държави.
Доколко водената тогава политика в разглежданата област е била целесъобразна, е извън компетенциите на Конституционния съд, но в компетенциите му е да даде правната квалификация на едно такова деяние, за да прецени евентуално извършеното престъпление дали е "тежко" и оттук правната възможност за снемане на имунитета. Без да навлизам в проблемите на наказателното право, определено трябва да заявя, че с оглед на сега действащия Наказателен кодекс, досегашната практика на Върховния съд и правната доктрина едно такова деяние, в което се обвинява народният представител, мъчно може да бъде квалифицирано като длъжностно присвояване по чл.203 НК. Главният прокурор освен чл.203 НК е посочил и чл.219, ал.4 НК, но видимо от Определение № 61/13.07.1992 г. на Върховния съд на Република България народният представител не е привлечен в качеството му на обвиняем и не му е повдигнато обвинение по чл.219, ал.4, а по други текстове наред с чл.203 НК. Това е един сериозен порок на решението на Народното събрание, защото в него трябваше да бъде казано ясно и недвусмислено за какъв вид престъпление се снема имунитетът на народния представител Андрей Луканов
3. В компетенциите на Конституционния съд е да провери спазването на процедурата при вземане на решението. От стенографския протокол е видно, че това решение е взето със 130 гласа "за" и 102 "против" и от тази гледна точка няма нарушение на чл.81 от Конституцията. Нарушение на процедурата, което от мое гледище води до противоконституционност на решението, се заключава в следното:
Законодателят в чл.70, изречение първо от Конституцията регламентира два проблема. Първият от тях е, че народният представител не може да бъде задържан като фактическо действие от органите на изпълнителната и съдебната власт, а не само като мярка за неотклонение "задържане под стража" (чл.152 НПК). За да бъде задържан народният представител, респективно да се вземе мярка "задържане под стража", е необходимо предварително разрешение от Народното събрание (когато не заседава - от неговия председател).
Вторият проблем, който регламентира чл.70 от Конституцията, е снемане имунитета на народния представител, с което се дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване за конкретно по вид "тежко престъпление".
Тези два въпроса могат да бъдат решени от Народното събрание по различен начин. Примерно народните представители могат да решат да снемат имунитета и да дадат разрешение за възбуждане на наказателно преследване, но да не разрешат на съдебната власт народният представител да бъде задържан.
Следователно има два въпроса, които могат да бъдат решени различно, и те не трябва да бъдат поставяни за гласуване едновременно, както е станало в пленарното заседание на 7 юли 1992 г. От стенографския протокол е видно, че такова искане за разделно гласуване е направено от народния представител Л. Начев, но това процедурно предложение даже не е било подложено на гласуване. С това е нарушен чл.67, ал.2 от Конституцията, тъй като народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждение. Възможно е народен представител съобразно със своята съвест и убеждение да е против задържането. Гласуването на два въпроса, които могат да бъдат решени различно, поставя народния представител пред дилемата да избира ценности от различен порядък, което не му позволява да изрази свободно своята съвест и убеждение. Налице е порок в свободното обективиране на волята на народния представител, което води до порок и противоконституционност на решението на Народното събрание относно разрешението "да бъде възбудено наказателно преследване срещу народния представител Андрей Луканов и се задържи същият като мярка за неотклонение".
Предвид изтъкнатите аргументи смятам, че Конституционният съд трябва да обяви решението за противоконституционно, а след това Народното събрание още веднъж да се занимае с искането на главния прокурор, като спази точно Конституцията.