ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Пенчо Пенев и Нено Неновски по к.д. № 2 от 1993 г.
Решението по делото е постановено при непълнота на доказателствата. Неоснователно с определение от 23.03.1993 г. Конституционният съд не допусна искани от групата народни представители писмени доказателства, които биха имали съществено значение за правилното решаване на делото. Става дума за удостоверяващи официални документи, с които евентуално да се докаже, че двама народни представители не са могли да бъдат в залата и да гласуват, т.е. че други депутати са гласували с техните карти.
Няма законно основание тезата, че стенографският протокол и разпечатката от гласуването са необорими доказателства, поради което не могат по никакъв начин да бъдат оспорвани. По същество в искането се съдържа твърдение за нарушаване на основополагащ в работата на Народното събрание конституционен принцип, а именно че гласуването е лично (чл. 81, ал. 3 от Конституцията). Правото на гласуване е лично и абсолютно конституционно право, поради което е недопустимо то да бъде упражнено от другиго от името и за сметка на народния представител. Тезата, възприета с определението, а след това и с решението, води до неприемливия резултат в случаите, когато е възприета компютъризирана система на гласуване - едно нарушение на чл. 81, ал. 3 от Конституцията на практика никога да не може да бъде доказано.
От стенографския протокол е видно, че многократно от името на една от парламентарните групи е твърдяно за нарушение на чл. 81, ал. 3 от Конституцията и е искано да се допусне прегласуване, като се промени начинът на гласуване, за да се отстранят възможностите за нарушаване на конституционния принцип за личен вот. Това искане е напълно съответно на разпоредбите на чл. 56, ал. 2 във връзка с чл. 52 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Председателят на Народното събрание е допуснал прегласуване, но не е подложил на гласуване искането за промяна в начина на гласуване. Ако беше го направил и повторното гласуване (което е относително самостоятелно и може да бъде проведено и по друг начин, различен от първоначалното) бе извършено явно с вдигане на ръка или поименно, то трудно някой би могъл да твърди и докаже нарушение на чл. 81, ал. 3 от Конституцията. Ако бе подложено на гласуване искането за промяна в начина, по който да се извърши прегласуването, може би щеше да бъде изключена възможността за нарушение на чл. 87, ал. 3 от Конституцията. Тъй като това не е останало, твърдението за такова нарушение би трябвало да може да се доказва с всички допустими доказателства.
В чл. 17 и чл. 20, ал. 1 от Закона за Конституционния съд изрично е предвидено, че по своите дела съдът приема писмени доказателства. Случаят е точно такъв - касае се за официални удостоверителни документи, които следваше да бъдат събрани и подложени на преценка.