Особено мнение
на съдията Благовест Пунев по к.д. № 11/2009 г.
При преценката за конституционносъобразност на оспорените разпоредби на § 5, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗКН трябва да се изхожда както от природата на защитаваните обекти на собственост – движими вещи, представляваща културна ценност, така и от същността на давността като придобивен способ. Преди всичко посочените разпоредби се отнасят до ограничен кръг обекти, представляващи движими културни ценности - това са само археологическите паметници, получили статут на национално богатство при тяхната идентификация /§ 5, ал.2 и 3 ПЗР на ЗКН във връзка с чл. 53, ал. 1 и чл. 54 от същия закон/.Това означава, че ограничението е двойно – тези предмети трябва да се дефинират като археологически паметници съобразно чл. 53, ал. 1 ЗКН, т.е. те представляват само една част от културното наследство, което включва движими културни ценности, а според критериите на чл. 54, ал. 2 ЗКН те трябва да отговарят и на изискванията за автентичност, да имат висока научна и художествена стойност и да притежават качествата на уникалност и историческа значимост, т.е. този по-тесен обхват на движими културни ценности е допълнително ограничен само до най - високо стойностните обекти.Само по отношение на тях е предвидено, че при непредставяне на официален документ за доказване на произхода им от лицата, които ги държат, давността като придобивен способ се изключва, въпреки упражняваната от тези лица фактическа власт до приемането на ЗКН. Последните по силата на закона придобиват качеството на държатели на движимите архитектурни паметници, представляващи национално богатство.Давността е способ за придобиване, който е ориентиран към постигане на яснота и стабилност в правните отношения, свързани със собствеността в хипотезата, когато собственикът на вещта не е упражнявал правомощията си в това качество през продължителен период от време като не се е противопоставял на фактическата власт на владелеца върху същата вещ. В тази хипотеза за да се избегнат споровете и неяснотата относно правния статут на собствеността, чрез този оригинерен способ за придобиване се обезпечава необходимата сигурност на гражданския оборот.Приложението на давността може да бъде изключено по законодателен ред като се засегнат и евентуално придобити права, ако това се налага от необходимостта да се преодолеят последиците от минали несправедливости, допуснати от държавата по отношение на носители на правото на собственост. Такъв например е случая с реституцията на имоти подлежащи на връщане на бившите им собственици, когато същите не са били отчуждени по надлежния ред и са били завзети от държавата или от други етатистки организации през тоталитарния период. За това законодателно разрешение е съобразена и невъзможността при заварените от реституцията условия да се предприемат правни действия от заинтересованите лица за спиране и прекъсване на давността чрез упражняване на собственически права срещу държавния произвол.Хипотезата на § 5, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗКН, макар и обратна на посочената по-горе, тъй като при нея държавата, вероятно под лобистки натиск се е отказала от своите права на собственост върху движимите археологически паметници, предлага аналогично разрешение относно придобивната давност, изтекла в полза на лицата, които ги владеят. През 1998 г. е прието изменение в Закона за държавната собственост, с което недвижимите и движимите паметници на културата, вкл. археологическите изгубват статута на публична държавна собственост и минават под режима на частна собственост, която може да бъде обект на придобиване по давност.В тази връзка законодателното изключване на придобивната давност с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗКН цели да възстанови по отношение на ограничен кръг обекти – движими археологически паметници, представляващи национално богатство правата на държавата, като на държащите ги лица им се отрича качеството на владелци на тези движими вещи. По този начин се поставя преграда пред частния произвол на собствениците на колекции, тъй като се пресича възможността да се узаконят придобивания на културни паметници, национално богатство чрез нелегална иманярска дейност и да се десоциализира собственост, която по естеството си представлява публично благо, обект на общо ползване.Оспорените разпоредби поради това не са противоконституционни, защото като възстановяват правата на държавата върху тези обекти, тя може да изпълни конституционното си задължение да опази културното наследство - чл. 23, изр. 2, за да се реализира универсалното право на всеки гражданин да се ползва от културните ценности, особено когато те представляват национално богатство - чл. 54, ал. 1 от Конституцията.
Конституционен съдия: Благовест Пунев