Определение

при участието на секретар-протоколчика Стойка Белова в закрито заседание, проведено на 23 февруари 1993 г., разгледа к.д. № 6/1993 г., докладвано от съдията Нено Неновски.

Производството е образувано по искане на 52 народни представители от 36-о Народно събрание за задължително тълкуване на чл. 65, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 от Конституцията. Иска се Конституционният съд да отговори на въпросите:

„1. Следва ли да се счита, че императивната разпоредба на чл. 65, ал. 2 „кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си“, се прилага и в случаите, в които след избора и встъпването в задълженията си народните представители са започнали работа в различни разновидности на държавната структура?

2. Като се има в предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1 „народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба и да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител“, забранителният ѝ режим включва ли дейности като:

- платено участие в управителен, надзорен (контролен) съвет във фирма с държавно или общинско участие;

- платено участие в банково формирование с държавно участие;

- платено участие в Правителствена комисия или друго правителствено Формирование?“

Искането е направено от оправомощен субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от Конституцията и Конституционният съд по силата на чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията е компетентен да го разгледа. Налице са основанията искането да бъде допуснато за разглеждане по същество.

Като страни в производството трябва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерския съвет, парламентарните групи и да им се даде възможност да представят писмени становища и доказателства по предмета на делото.

Съдът констатира, че искането се нуждае от мотивиране. Подателите му трябва да обосноват необходимостта от тълкуването и да изложат своето разбиране за смисъла на конституционните разпоредби, които според тях се нуждаят от тълкуване.

Като се има предвид голямото значение за правовия ред на задължителното тълкуване на конституционните норми, което е оправомощен да прави Конституционният съд и за да се приеме издържано във всяко отношение решение по конституционното дело, е необходимо както страните, така и авторите на искането, да изложат аргументирани съображения по следните - примерно посочени - въпроси:

1.                Въпросът по т. 1 от искането не се ли включва във въпроса по т. 2 и не се ли иска всъщност тълкуване само на чл. 68, ал. 1?

2.                Авторите изчерпателно или примерно изброяват в т. 2 от искането дейностите, по отношение на които се налага изясняване дали са несъвместими с положението на народен представител?

3.                Към коя от двете хипотези на чл. 68, ал. 1 трябва да се отнесат посочените в т. 2 от искането дейности - към забрана за изпълнението на друга държавна служба или към извършване на дейност, несъвместима според закона с депутатския мандат?

4.                Какъв смисъл трябва да се вложи в конституционното понятие "държавна служба"? Могат ли изброените в т. 2 от искането дейности да се определят като държавна служба?

5.                Какво разбират авторите на искането под "правителствено формирование" (в т. 2 от искането)?

6.                Конституционният съд може ли да се произнася относно несъвместимостта с депутатския мандат на дейности, извършвани от народните представители при положение, че не съществува закон, които да определя тези дейности, и след като чл. 68, ал. 1 (втора хипотеза) изрично препраща към такъв закон?

С оглед на изложеното и на основание чл. 18, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане по същество искането на 52 народни представители от 36-о Народно събрание за тълкуване на чл. 65, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 от Конституцията.

Конституира като страни по делото Народното събрание, Министерския съвет и парламентарните групи.

Дава възможност на подателите на искането и на страните по делото в 14-дневен срок да представят писмени становища и доказателства, като вземат предвид и изложените в мотивите на определението указания на съда.

На подателите на искането да се връчи препис от определението, а на страните - препис от определението заедно с препис от искането на народните представители.

Председател: Асен Манов