Становище на съдията Нено Неновски
Подписвам решението на съда без особено мнение, тъй като резервите, които имам по конституционността на указа за преименуване на Михайловград в Монтана, не можаха да превъзмогнат противоположните съображения. Даже това, че от издаването на указа (януари 1993 г.) досега изминаха четири месеца и новото име на града вече е факт на стопанския, административния и държавно-политическия живот, следователно факт на правния ред, ми оказва влияние. Дълбоко съм убеден, че постоянните промени на имената (на когото и да е!) създават несигурност с многобройни и твърде опасни последици за обществото и държавата. И въпреки това юридическата основа на указа си остава в немалко отношения оспорима. Затова ще се възползвам от правото си на становище (чл. 32, ал. 5 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд), за да изразя резервите си към указа и към мотивите, с които се обосновава решението на съда.
Наименуването и преименуването на населените места е въпрос, който се отнася до историческото съществуване на нацията. Това негово значение обаче няма адекватна юридическа уредба. Освен чл. 98, т. 13 от Конституцията, президентските укази се позовават на един задминат като цяло от времето нормативен акт (Указ № 1315 за наименованията от 1975 г.). И тук от законодателната власт се очакват съвременни решения. Тях още ги няма, а наименуването и преименуването продължава с пълна пара. И възможността за допускане на сериозни грешки е реална.
1. Указът издаден ли е в съответствие с основното конституционно начало на демократизма? Вярно е, че правомощието да наименува обекти с национално значение и населени места е типично президентско правомощие (чл. 98, т. 13 от Конституцията),но то не може да се упражнява произволно. То има сво и те конституционни рамки, упражнява се в съответствие най-напред с основните начала на Конституцията. Такова начало е демократизмът. То пронизва цялата Конституция и е записано изрично в нейния преамбюл, абзац 5:"...прогласяваме нашата решимост да изградим демократична...държава". Демократичното начало (участие на народа, на населението в ръководството и управлението на обществените и държавните дела) изисква да се взема предвид мнението на мнозинството, най-малко да се изслушва това мнение. Президентът ще реши самостоятелно, но да изслуша мнението на жителите на града е било повече от желателно. Даже е трябвало. След един референдум той може би щеше да вземе друго решение.
Името на населеното място не е без значение за хората, които се раждат в него и свързват съдбата си с него. С него започва тяхната родина. От тази гледна точка се поставя въпросът, дали президентският указ е легитимен, т.е. почива ли той върху ясно изразена народна подкрепа. И решението на общинския съвет не е убедително в това отношение, да не споменаваме за това, че голяма част от съветниците го оспорват и са изразили това свое становище пред Конституционния съд. Както държавната власт изобщо, и президентската власт произтича от народа и трябва да бъде упражнявана, като се държи сметка за волята на народа (чл. 1, ал. 1 от Конституцията). Още повече, че в случая наименованието на града, който е областен център, засяга пряко не само неговите жители, но и населението на цялата област. От това следва, че демократичният принцип тук има по-широко звучене и се свързва с принципа на народния суверенитет. Толкова повече е трябвало да се потърсят начини за съобразяване на указа с него.
2. Указът в съответствие ли е с разпоредбата на чл. 23, изр. 2 от Конституцията? Държавата "се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство" гласи тази разпоредба. Може да се поддържа, че името "Монтана" в някаква степен е част от историческото наследство на страната. Но не е ли част от това наследство и името "Кутловица" заедно с всичко, което е свързано с него? При съпоставяне и конкуренция на ценностите , на кое име трябва да се даде предимство? Няма съмнение, че духът на Конституцията изисква предимство да получи името, което укрепва в по-голяма степен националното и родово то самосъзнание на българите. Затова се налагаше указът за наименуване да се опре върху широки консултации с компетентни специалисти историци, културоведи и народоведи. За съжаление това не е сторено. Назначената от президента осемчленна комисия, която е трябвало да даде съвещателно мнение, не е могла да проведе редовно заседание. Становища, и то нееднакви, са изразили само четирима нейни членове. Значи и в тази насока указът не стои върху здрава основа.
В писменото становище на председателя на общинския съвет се твърди, че общественото съзнание възприемало името "Кутловица" като синоним на мизерия и селящина, поради което то трябвало да отстъпи пред името "Монтана". Първо, дали е вярно това твърдение. И, второ, то издава ниско национално самочувствие и ни кара да си припомним страстния зов на Паисий.
Наименуването на населените места не трябва да открива и най-малката възможност за национално обезличаване. Ако трябва да се избира между наименования, за които има данни, че са свързани с националната традиция, трябва да се предпочете онова от тях, което изразява най-дълбоко тази традиция. Необходимо е президентското правомощие да се упражнява при зачитане едновременно на две изисквания - мнението на населението (демократичното начало) и общонационалните интереси, които е нужно да бъдат видяни не само през призмата на чл. 23 от Конституцията, но и през призмата на други конституционни текстове, които се отнасят например до единството на нацията и до патриотизма на българина. Случайно ли е това, че о сновният закон обявява за национален химн песен, чийто дълбок смисъл се изразява с думите "Мила Родино"! По Конституция президентската власт със своите актове трябва да укрепва единството и патриотизма на всички техни равнища, включително и на регионално равнище.
3. Не може да има съмнение, че правомощието по чл. 98, т. 13 се упражнява в съответствие не само с Конституцията, но и със законите, които имат отношение към него (уреждат механизма на реализирането му) и които сами не са противоконституционни. Това е пак изискване на Конституцията - то може да се извлече от чл. 4, ал. 1 и чл. 96 във връзка с чл. 76, ал. 2. И от тази гледна точка указът не е издържан докрай. За мен обаче първостепенно значение имат съображенията, които излагам в точки 1 и 2 на това становище, въпреки че на тях не се позовават авторите на искането до Конституционния съд. Ще изопачим идеята за конституционния контрол, ако забравим, че в много по-голяма степен, отколкото обикновения съдебен контрол за законност, той се опира върху основните начала, върху духа на Конституцията, че негов критерий е не просто буквата на Конституцията (и тя, разбира се, се има предвид), а ценностите на Конституцията.