ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Милена Жабинска по к.д. № 14/1993 г.
Решението на Конституционния съд в частта, с която е прието, че "спиртните напитки, тютюнът и тютюневите изделия не попадат в категорията на биологично силно действащите вещества по смисъла на чл. 18, ал. 4 от Конституцията и по отношение на тяхното производство не може да бъде установяван държавен монопол" е недопустимо по следните съображения:
1. С определение от 1 юли 1993 г. Конституционният съд прие за разглеждане искането на Министерския съвет за тълкуване на чл. 18, ал. 4 от Конституцията относно производството на биологично силно действащи вещества, за което се предвижда възможност за установяване на държавен монопол. Не е прието за разглеждане искане за тълкуване, дали конкретно определени вещества, а именно спиртни напитки, тютюн и тютюневи изделия влизат в категорията на биологично силно действащите вещества. С постановеното решение в тази част е разширен недопустимо и в нарушение на чл. 22, ал. 1 от Закона за Конституционния съд предметът на делото.
2. Решението на Конституционния съд в посочената част е постановено в нарушение на чл. 150, ал. 1 от Конституцията и на чл. 16 от Закона за Конституционния съд. Съгласно цитираните разпоредби Конституционният съд действа само по инициатива на оправомощените за това органи и лица. Конституционният съд не действа служебно. Той трябва винаги да бъде надлежно сезиран.
3. Необоснован е изводът на Конституционния съд, че искането на Министерския съвет за тълкуване на чл. 18, ал. 4 от Конституцията включва и искане за тълкуване дали спиртните напитки, тютюнът и тютюневите изделия попадат в категорията на биологично силно действащите вещества. Впрочем дори и в този смисъл да се схване искането на Министерския съвет, то също би било недопустимо, защото излиза извън правомощието на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията. Това е така, защото правомощието на Конституционния съд по този текст се свежда само до тълкуване на Конституцията. В случая това означава да се установи точният смисъл на тази граматически и логически обособена част от нормата на чл. 18, ал. 4 от Конституцията, която съдържа израза "биологично силно действащи вещества". Чл. 18, ал. 4 не съдържа посочване на конкретни вещества, , вкл. не посочва такива нито примерно, нито в друга някаква връзка. При това положение извън правомощието на Конституционния съд ще се яви всяко изследване на биологичната активност на определени вещества като спиртни напитки, тютюн, тютюневи изделия и др. Не влиза в предмета на тълкуване по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията установяването, дали определени вещества с точно дефинирана химична и токсикологична характеристика, доза и начин на приложение са "биологично силно действащи вещества" по смисъла на чл. 18, ал. 4 от Конституцията.
Конкретните видове вещества (вкл. спиртните напитки, тютюнът и тютюневите изделия) не са част от логическото съдържание и структура на конституционната норма (чл. 18, ал. 4). Те са само възможен предмет на нейното правоприлагане. При тълкуването се установява и разкрива точният смисъл (съдържание) на правната норма, докато при правоприлагането - се прави конкретна оценка на фактите въз основа на правната норма. Тълкуването изхожда само от правната норма, а правоприлагането - от факта и правната норма. Ето защо втората част на диспозитива на решението на Конституционния съд е недопустима при упражняване правомощието по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, а именно даване на задължително тълкуване. Такъв диспозитив евентуално би могъл да се постанови по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, с каквото искане обаче Конституционният съд не е бил сезиран.