Особено мнение на съдията Александър Арабаджиев
Като намирам, че съображенията за противоконституционност на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба (ЗИДЗВВС), изложени в искането, въз основа на което е образувано производството по конст. дело № 16/1993 г., не са основателни, поддържам становището, че тази разпоредба подлежи на обявяване за противоконституционна на друго основание. То се състои в нарушаване на изискването по чл.81, ал.1 от Конституцията, съгласно с което Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината депутати. В това отношение настоящото особено мнение напълно съвпада с т.1 от особеното ми мнение по Решение № 17 от 24 ноември 1992 г. по к. д. № 22/1992 г. (Срв. РОКС 1991-1992, с.199).
При приемането на § 1 от ЗИДЗВВС това изискване не е спазено. Стенографският протокол от заседанието, в което тази разпоредба е приета, показва, че в гласуването й са участвали общо 109 народни представители, от които 99 са гласували "за", 1 "против" и 9 "въздържали се". Общият брой на гласувалите е по-малък от половината народни представители (240 според чл.63 от Конституцията). След като в самото гласуване са участвали по-малко от половината депутати, ясно е, че конституционното изискване не е изпълнено. Неговият смисъл е да въведе условие, при което решенията на един колективен орган, какъвто Народното събрание е, могат да бъдат считани за валидни. По отношение на колективните органи обикновено се предвижда тяхната численост, от една страна, както и, от друга страна, минималният брой членове, които е необходимо да вземат участие в обсъжданията и приемането на валидни актове (кворум). Такъв е характерът и на изискването по чл.81, ал.1 от Конституцията. Тълкуването на тази разпоредба показва, че под "присъстват" се разбират онези народни представители, които непосредствено участват в приемането на актовете. Именно това следва от смисъла на изискването за кворум и той изключва "присъствие", което не е ангажирано в процеса на вземане на решението. Нещо повече: изискването за кворум не е самоцелно, а е предвидено, за да обезпечи приемането на валидни актове. От значение е валидността на акта, който финализира едно заседание, ако се стигне до неговото приемане. Кворумът гарантира, че актът е приет от предвидения (в случая в Конституцията, но за други органи това може да бъде закон, устав и пр.) минимален брой членове на съответния орган, слизането под който вече обуславя липсата на валидност на акта. Щом като при констатиране липсата на кворум заседанието "пада", на още по-голямо основание "пада" и актът, приет от по-малко от необходимите членове. В това се състои противоконституционността на § 1 от ЗИДЗВВС - основание, което подлежи на установяване от Конституционния съд служебно съгласно чл.22, ал.1, изр.2 ЗКС. Възведеното от 63-та народни представители основание за противоконституционност правилно не е възприето в решението на Конституционния съд.