Особено мнение на съдиите
Станислав Димитров и Николай Павлов
Не споделяме становището, че при вземане на решението на Народното събрание от 30 юли 1993 г. за освобождаване на Иво Любомиров Инджев от длъжността главен директор на Българската телеграфна агенция (БТА) не са били допуснати нарушения на чл. 56 от Конституцията.
Доводът за нарушаване на правото за защита се обсъжда в мотивите на решението. Приема се, че разпоредбата на чл.56 установява правото на защита като основно конституционно право, което е универсално и може да се реализира пред всички държавни учреждения, вкл. и със съдействието на защитник, както и че това право е предоставено на всеки гражданин за защита на неговите нарушени или застрашени права. В случая обаче публичноправният акт (какъвто е решението на Народното събрание за освобождаване от длъжност на главния директор на БТА), макар да имал неизбежни отражения в личностен план, последиците не били равнозначни на засягане на конкретни права. Не било такова право възможността да се възрази срещу мотивите за освобождаване, за да бъдат евентуално опровергани. Не било възможно да се упражни защита срещу волята на конституционно оправомощен орган, която той е суверенен да изяви. Това означавало тя да бъде отблъсната. От друга страна, обект на въздействие била БТА, а нейният главен директор - само като носител на публична функция и независимо, че за него тя включвала и последици, подобни на трудови отношения, в действителност правоотношенито, което се пораждало от акта на Народното събрание не съдържало такива елементи и изцяло запазвало публичноправния си характер. Евентуалните други аспекти на решението и произтичащите от тях права не подлежали на защита чрез осуетяване на публичноправното му действие.
Това становище не е съобразено с общия дух и принципи на Конституцията, както и с изрични нейни текстове. Още в преамбюла на Конституцията са прокламирани принципите за правата на личността, нейното достойнство и сигурност. В една правова държава, за каквато чл. 4, ал. 1 от Конституцията обявява Република България, правата на личността са гарантирани (чл. 4, ал. 2). А едно от основните права на гражданина е правото по чл. 56 за защита на нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Това право може да бъде упражнено от всеки гражданин, независимо дали той изпълнява някаква публична функция или не и дали неговите права и законни интереси са засегнати евентуално в качеството му на изпълняващ такава функция. Конституционният текст не категоризира гражданите по такива критерии във връзка с упражняването на правото на защита. То може да бъде реализирано пред всяко учреждение по повод издаваните от него актове, независимо от техния характер, щом с тях се нарушават или застрашават лични права или законни интереси. В текстът не се поставят условия и в това отношение. Неприемливо е схващането, че не може да бъде упражнена защита срещу решението на Народното събрание (респ. срещу мотивите му), тъй като това означавало да бъде отблъсната волята на конституционно оправомощен орган, да й се попречи да бъде изявена при издаването на публичноправния акт. Това разбиране противоречи на демократичните принципи. Целта на прогласеното с чл.56 право на защита, която може да има различни проявни форми (изслушване пред парламентарна комисия или в пленарно заседание, писмени обяснения и пр.) е да окаже възможно коригиращо въздействие върху оформящата се воля на съответния орган. Тя би могла да бъде променена и съобразена с обективните факти, ако се установи, че направените възражения и доводи са основателни и че с издавания акт биха се накърнили лични права или законни интереси. В случая освободеният главен директор на БТА не е имал никаква друга възможност за защита.
Правото на защита по чл.56 от Конституцията е универсално право (както се отбелязва и в мотивите на решението), с най-широк обхват на действие по отношение на гарантираните от Конституцията лични права и законни интереси на гражданите, което може да бъде упражнено пред всички учреждения срещу издаваните от тях актове, независимо от характера им, нарушаващи или застрашаващи тези права и интереси.
Възприетото в решението становище в значителна степен опразва от съдържание разпоредбата на чл.56 от Конституцията и я прави в много случаи практически неприложима. Като се има предвид, че се касае за едно основно и неотменимо право (чл. 57, ал. 1), ограничителното тълкуване на правото на защита по чл. 56 е недопустимо.
По изложените съображения смятаме, че в случая е допуснато нарушение на чл. 56 от Конституцията, поради което решението на Народното събрание е противоконституционно.