СТАНОВИЩЕ
на съдията Любен Корнезов
С Решение № 1 от 8 март 1994 г. по к.д. № 22/93 г. Конституционният съд "обявява за незаконен избора на Георги Милчев Георгиев за народен представител в 15. избирателен район - Плевен с листата на СДС на мястото на Марин Димитров Тодоров и прекратява пълномощията му на народен представител".
Съгласен съм с крайния резултат по делото, с който се "обявява за незаконен избора", както и с основната част на мотивите, но не споделям разбирането, че трябва да се прекратят пълномощията на народния представител. Прекратяват се пълномощия, които валидно са възникнали, а случаят не е такъв.
I. Безспорно е установено, че Георги Милчев Георгиев с молба от 16 септември 1991 г. оттегля кандидатурата си за народен представител. С Решение № 7 от 26 септември 1991 г. Районната избирателна комисия го е заличила от листата на СДС. Изборите се провеждат на 13 октомври 1991 г. и в бюлетината на СДС не фигурира името на Георги Милчев Георгиев.
Какви изводи можем да направим от така изложените и доказани по безспорен начин обстоятелства и факти?
Първо, Георги Милчев Георгиев не е кандидат за народен представител. Той въобще не е участвал в изборите за народни представители на 36-ото народно събрание.
Второ, изборът на едно лице за народен представител е динамичен, сложен фактически състав (започва от регистрацията по определена процедура, минава през избора, решение на ЦИК и т.н.). Но главният юридически факт е изборът, вотът на избирателите. Гласуването е решаващият и най-важен момент в избирателния процес. Актът на гласуването е пряко изявление на волята на избирателите за предоставяне на мандат на определени лица. За Георги Милчев Георгиев не е гласувал нито един избирател. В чл.67, ал.1 от Конституцията е казано, че "народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ". Как може Георги Милчев Георгиев "да представлява своите избиратели", след като никой не го е избирал?
Трето, съгласно чл.70, ал.1, т.1 ЗИНПОСК гласуването се извършва с бюлетини, съдържащи имената на кандидатите за народни представители (пропорционална система с твърди избирателни листи). Чрез бюлетината избирателят изразява своя вот. Този негов вот се мотивира не само от "цвета на бюлетина" на политическата сила (партия, коалиция), но и от личностите (имената), които тя представя чрез бюлетината си. Затова политическите сили се стремят да включат в своите листи изявени личности, които да привлекат, а не да отблъскват избирателите. Обикновено водачи на тези листи (възпроизведени в бюлетината) са партийните лидери, най-авторитетните техни представители. Избирателят гласува не само за дадена политическа сила, но и за личностите, които да го представляват в парламента. След като Георги Милчев Георгиев не фигурира в бюлетината, никой не може да каже с точност колко гласове би спечелил СДС, ако той беше в тази бюлетина. При всички случаи обаче, не точно тези 72 107 гласа, защото като всяка личност има хора, които го уважават и биха гласували за него, макар и да не са привърженици на СДС. Но ще има и хора, които не изпитват добри чувства към него въпреки политическите си пристрастия. Така че както "цветът на бюлетината", така и имената в нея са основните фактори, които мотивират вота на избирателя.
2. Въпреки че Георги М.Георгиев не е бил кандидат за народен представител, не е участвал в изборите, неговото име не фигурира в бюлетината, ЦИК с Решение № 355 от 29 ноември 1993 г. го обявява за народен представител. Поставя се въпросът за правната същност на този акт на ЦИК. От мое гледище, това решение на ЦИК е нищожно, то не може да породи целените правни последици, не може да даде мандат на Георги Милчев Георгиев за народен представител.
Решенията на ЦИК могат да бъдат правилни и законосъобразни, но могат да бъдат и порочни. Затова в ЗИНПОСК е предвиден специален ред за обжалване и контрол върху тези актове. Пороците на решението на ЦИК могат да бъдат от различно естество (наприм. процесуални нарушения при вземане на решенията, неправилно преброяване на гласовете, неизбираемост на кандидата и т.н.). В конкретния случай порокът е толкова съществен, че решението на ЦИК е нищожно (без да правим пряка аналогия с неправилните, недопустими и нищожни съдебни решения в гражданския процес).
Не може ЦИК чрез своето решение да дава мандат за народен представител на лице, което въобще не е участвало в изборите и, от друга страна, Конституционният съд да "прекратява пълномощия", които не са възникнали.
3. Конституционният съд приема, че се касае за "оспорване законността на избор на народен представител по смисъла на чл.66 от Конституцията и чл.94, ал.1 от ЗИНПОСК, а не за неизбираемост" (определение от 8 февруари 1994 г. и мотивите на решението). С други думи, правното основание е "законност на избора" по чл.149, ал.1, т.7 и на тази основа трябва да се решават правните проблеми. Конституционният съд правилно приема, че изборът на Георги Милчев Георгиев е незаконен и го обявява за такъв. Не може Конституционният съд при това правно основание да "прекратява пълномощия", като по този начин индиректно приема, че те валидно са възникнали от решението на ЦИК. Могат да се прекратят пълномощия на народен представител, които са възникнали валидно, а не да се прекратява нещо, което не съществува. С решението си Конституционния съд практически узакони мандата на Георги Милчев Георгиев и дейността му за четири месеца, когато той упражняваше правомощията си като народен представител.
Конституцията пределно ясно е посочила в чл.72, ал.1, т.1 - 4 кога "пълномощията на народен представител се прекратяват предсрочно". Чл.97 от ЗИНПОСК изрично препраща към чл.72 от Конституцията. В тези текстове се говори за "прекратяване на пълномощията", като се има предвид "неизбираемост", а не "оспорване на избор". За тези две основания (чл.12, т.7 и 8 ЗКС) има различни процедури и правни механизми за сезиране на Конституционния съд. След като Конституционният съд приема, че при случая с Георги Милчев Георгиев има "оспорване на избор", за какво "прекратяване на пълномощията" може да се говори.
Изводът е, че решението на ЦИК (№ 355 от 29 ноември 1993 г.) е нищожно, тъй като Георги Милчев Георгиев не е участвал в изборите за 36-ото народно събрание на 13 октомври 1991 г. и не е фигурирал в изборната бюлетина. Въпреки решението на ЦИК той не е имал пълномощията на народен представител и неправилно Конституционният съд е прекратил нещо, което не съществува.
II. В мотивите към решението Конституционният съд приема, че ЦИК е длъжна a priori при предсрочно прекратяване пълномощията на народен представител (в случая Марин Тодоров) да обяви за избран следващия в листата, независимо че има писмен отказ (Никола Мошев и Димитър Чакъров, които са под № 8 и 9, писмено са заявили, че не желаят да бъдат народни представители).
От мое гледище такъв краен извод е спорен.
Първо, Конституционният съд не е сезиран с този въпрос. Както в искането на групата народни представители, така и в становището на конституираните страни този въпрос не се поставя. Това е извън предмета на делото и Конституционният съд би следвало да не взема категорично становище по проблема.
Второ, ЦИК е една особена юрисдикция (с което не се изчерпва нейната правна характеристика) и когато постановява своето решение, трябва да има предвид всички настъпили след избора факти и обстоятелства. ЦИК не е един регистрационен орган, който “автоматично” е длъжен да обяви следващия по листата народен представител. Фактите и обстоятелствата винаги са разположени във времето. От избора до предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител и заместването му с друг може да са изтекли години. През това време може обстоятелствата да са се променили. Следващият по листата, който трябва да бъде обявен и получи мандат за народен представител, може да е починал, да е загубил българското си гражданство, да изтърпява наказание лишаване от свобода и т. н. (чл.65 от Конституцията). Нима ЦИК не трябва да има предвид новонастъпилите обстоятелства, когато постановява своето решение и дава мандат на лице, което ще представлява както своите избиратели, така и целия народ (чл.67, ал.1 от Конституцията).
Следователно кои точно новопостъпили факти и обстоятелства трябва да преценява ЦИК при постановяването на решения при предсрочно прекратяване пълномощията на народен представител, изискват специално изследване.