Определение

при участието на секретар-протоколчика Росица Топалова в закрито заседание на 28 юли 1994 г. разгледа конституционно дело № 10/1994 г., докладвано от съдията Милчо Костов.

Производството по делото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България.

Главният прокурор оспорва конституционносъобразността на влизането в сила на Закона за съдебната власт (ЗСВ, ДВ, бр. 59/94 г.). В искането се поддържа, че ако "определеният момент за влизане в сила на ЗСВ" бъде обявен от Конституционния съд за противоконституционен, това "ще даде възможност на Народното събрание да спази § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията".

Искането е мотивирано с констатацията, че цялостната нова правна уредба на органите на съдебната система налага допълнения и изменения на няколко закона, че реформата е сложна и изисква продължителна подготовка; затова Народното събрание не е могло да спази срока по § 3, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията. Оттук следва и неспазване на изискването определената с Конституцията организация на съдебната власт да влезе в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони (както това предвижда § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията). Посочени са и законите, които трябва да бъдат изменени преди влизането в сила на ЗСВ - НПК, ГПК и ЗАП.

В своето искане до Конституционния съд Главният прокурор изтъква, че нарушаването на конституционната норма на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби създава опасност за блокиране на съдебната дейност, затруднения при съдебната защита на правата на гражданите и пр.

Посочените последици на неспазването на въпросния конституционен текст са наречени в искането "трагична картина", към която се добавя и невъзможността да започне действието на организационната промяна поради липса на финансови средства за щатни бройки и издръжка.

Конституционният съд е сезиран с искането да обяви за противоконституционен "определения момент за влизане в сила на ЗСВ" (така изрично в искането на Главния прокурор). Този момент съгласно общото конституционно правило е три дни след обнародването на закона, доколкото в самия закон не е определен друг срок (чл. 5, ал. 5 на Конституцията).

"Моментът на влизане в сила" се нуждае от изясняване, за да се направи юридически осезаем и годен предмет на спор по конституционното дело.

Този "момент на влизане в сила" включва два компонента: първо, действие на закона във времето (включително и началото на действието му в неговата цялост) и, второ, разполагането (инкадрирането) на закона в системата на нормативните актове, които уреждат същата материя структура и взаимоотношения на съдебните органи, правилата относно гражданския, наказателния и административния процес.

Само от тази гледна точка и само в този смисъл може да се приеме материална компетентност на Конституционния съд да разгледа и да се произнесе по искане за оспорената конституционносъобразност на "момента на влизане в сила".

Главният прокурор е процесуално легитимиран да сезира Конституционния съд. В чл. 150, ал. 1 от Конституцията той е посочен измежду субектите, които притежават такава процесуална легитимация. И от гледище на субектна организация на конституционния процес искането на Главния прокурор е допустимо.

Конституционният съд преценява, че като заинтересувани страни по смисъла на чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд трябва да бъдат конституирани: президентът, председателството на Народното събрание, Върховният съд на Републиката, Висшият съдебен съвет, министърът на правосъдието, Националната следствена служба и Висшият адвокатски съвет.

Въз основа на изложеното Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане искането на Главния прокурор за обявяване на противоконституционност на Закона за съдебната власт относно влизането му в сила с оглед на изискванията на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията.

Конституира като заинтересувани страни президентът, председателството на Народното събрание, върховният съд на Републиката, Висшият съдебен съвет, министърът на правосъдието, Националната следствена служба и Висшият адвокатски съвет.

Преписи от определението да се връчат на подателя на искането и на заинтересуваните страни, които могат да изразят писмено становище по предявеното искане в 7-дневен срок.

Председател: Младен Данаилов