Определение

при участието на секретар-протоколчика Лидия Здравкова разгледа в закрито заседание на 5 май 1994 г. конституционно дело № 4/94 г., докладвано от съдията Пенчо Пенев.

С определение от 10 март 1994 г. по к.д. № 4/1994 г. конституционният съд даде указания на групата народни представители, по повод на чието искане делото е образувано, да формулират по-ясно тълкувателните си въпроси и да изяснят по недвусмислен начин искат ли обявяването за противоконституционни на разпоредби на Закона за ловното стопанство, и на кои точно.

В срока, даден в определението, постъпи уточнение, подписано от намиращата се под номер едно в списъка на депутатите, сезирали съда, г-жа Петя Шопова. По-късно постъпи молба и от народната представителка г-жа Савка Йовкова, в която заявява, че оттегля подписа си от искането, тъй като "уточнението от 01.04.1994 г. не е съгласувано с мен". Твърдение, че уточнението не е резултат от колективната воля на всички народни представители, подписали първоначалното искане, се съдържа и в становището на Съюза на ловците и риболовците в България от 29.04.1994 г.

При тази фактическа обстановка съдът приема, че в срока, даден в определението, не е постъпило редовно от процесуална гледна точка уточнение. От писмото на г-жа Йовкова става ясно, че не е извършено упълномощаване на г-жа Шопова от страна на подписалите искането народни представители и представеното от нея уточнение не може да ги ангажира. Щом това е така, съдът следва да квалифицира искането само въз основа на изложеното в първоначалната молба.

За ясно формулирано волеизявление от страна на народните представители съдът приема искането за тълкуване на § 3, ал. 1, във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията, в смисъл кой орган е компетентен да приложи или прогласи непосредствено действаща конституционна разпоредба в хипотезата на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията.

Ясно е формулирано и искането да се даде тълкуване на чл. 12, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от конституцията във връзка с правото на сдружаване, в смисъл кои са конституционнодопустимите предели за това и конституционносъобразно ли е монополизирането на правото на сдружаване в определена сфера на дейност.

И двете искания са за тълкуване на конституционни разпоредби, от което следва тяхната допустимост на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията. Налице е и мотивировка за правния интерес, съдържаща се в искането.

Съдът счита, че, макар в молбата да се говори за противоконституционност на текстове от Закона за ловното стопанство, ясно формулирано искане за обявяването им за противоконституционни не е направено.

Водим от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА искането на групата народни представители за тълкуване на § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията, в смисъл кой орган е компетентен да приложи или да прогласи непосредствено действаща конституционна разпоредба в хипотезата на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията.

ДОПУСКА искането на групата народни представители за тълкуване на чл. 12, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от Конституцията във връзка с правото на сдружаване, в смисъл кои са конституционнодопустимите предели за това и конституционносъобразно ли е монополизирането на правото на сдружаване в определена сфера на дейност.

Определението да се съобщи на народните представители и заинтересуваните страни, на които съдът дава 14-дневен срок да изложат писмено съображенията си относно решаването на делото по същество.

Председател: Асен Манов