Особено мнение на съдията Пенчо Пенев
С решението на Конституционния съд е обявено за противоконституционно решението на Народното събрание от 16.09.1994 г., с което на основание чл. 16, ал. 1 и 4 и § 11 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) цялостно е подменен съставът на Висшия съдебен съвет (ВСС). Приема се, че решението противоречи на чл. 130, ал. 4 от Конституцията, тъй като е нарушен принципът за мандатност на членове на изборен орган, какъвто е ВСС. Сочат се аргументи, аналогични по смисъл с изложените в мотивите на решението на съда по к. д. № 9/94 г., с което § 11 ЗСВ бе обявен за противоконституционен.
Съгласен съм с решението на Конституционния съд, прогласяващо противоконституционността на решението на Народното събрание в частта му, с която са освободени членове на Висшия съдебен съвет, които отговарят на изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗСВ. По отношение на тях липсва правно основание за прекратяване на мандата, нарушен е чл. 130, ал. 4 от Конституцията, предвиждащ 5-годишен мандат за членовете на Висшия съдебен съвет. Без съмнение в тази му част решението на Народното събрание е противоконституционно.
Особеното ми мнение се отнася за конституционносъобразността на решението на Народното събрание в частта му, с която са освободени членове на Висшия съдебен съвет, които не отговарят на изискването на чл. 16, ал. 1 от закона, а именно - да имат 5-годишен специализиран стаж като съдии, прокурори или следователи. По волята на законодателя, изявена изрично в § 11, това изискване трябва да се приложи веднага. Възможността да се предвиди точно такава уредба произтича от обстоятелството, че съгласно чл. 133, ал. 1 от Конституцията, материята е предвидено да бъде уредена на законодателно ниво. Самата уредба е в съответствие както с Конституцията, така и със Закона за нормативните актове, уреждащ действието на нормите във времето. Подробни съображения по този въпрос съм изложил в особеното си мнение по к. д. № 9/94 г. и за да не ги повтарям сега, препращам изцяло към тях.
Има и второ основание, което мотивира моето несъгласие, и това е различният подход на Конституционния съд, възприет по к. д. № 30/91 г., и сега по конституционни дела № 9/94 г. и № 13/94 г. Става дума за различието в отношението на съда към принципа на мандатност. По к. д. № 30/91 г. се приема, че е възможно да се прекрати мандатът на органа изцяло и това е сторено със Закона за изпълнение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет (ЗИДЗВСС), тъй като "привеждането на Закона за Висшия съдебен съвет (ЗВСС) чрез отмяната на ал. 4 на чл. 2 в съответствие с конституционния текст (чл. 130, ал. 2 от Конституцията) е основание за избиране на нов Висш съдебен съвет, тъй като се премахва забраната за участие на действуващи адвокати във Висшия съдебен съвет".
Както с особеното си мнение по к. д. № 30/91 г., така и сега твърдя, че приемайки това, Конституционният съд не се е съобразил с чл. 151, ал. 2 от Конституцията, предвиждащ, че "актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане на решението в сила".
Наистина по к. д. № 30/91 г. няма изричен диспозитив в решението, прогласяващ противоконституционност на ал. 4 на чл. 2 ЗВСС - той е излишен, защото с § 1 ЗИДЗВСС, ал. 4 на чл. 2 е отменен. Именно по този повод обаче (отмяната на чл. 2, ал. 4) на два пъти в решението (в раздел I и раздел IХ) инцидентно Конституционният съд констатира тази противоконституционност, и тази констатация е решаващият аргумент да се признае за конституционносъобразно анулирането на мандата на тогавашния Висш съдебен съвет "като орган". Обратното действие, което Конституционният съд дава на инцидентно констатираната от него противоконституционност, е вън от съмнение, защото се приемат за съответствуващи на Конституцията § 12 и 13 ЗИДЗВСС, които придават обратно действие на отмяната на чл. 2, ал. 4 ЗВСС. С това се нарушава разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията, която забранява обратно действие при обявена противоконституционност на закон. Текстът не прави разлика дали противоконституционността ще бъде обявена изрично в диспозитива, или инцидентно в мотивите, за да се обоснове диспозитивът, както е направено по к. д. № 30/91 г.
Най-многото, което можеше да направи Конституционният съд, бе да приеме, че с § 1 ЗИДЗВСС е отменен чл. 2, ал. 4 ЗВСС. Тази отмяна може да прояви действие обаче само за в бъдеще и в съответствие с принципа за мандатност - след изтичане на 5годишния мандат на тогава избраните членове на ВСС. За друго разрешение липсва конституционна или друга нормативна опора, нещо повече - то влиза директно в противоречие с чл. 151, ал. 2 от Конституцията.
(Отделен е въпросът доколко чл. 2, ал. 4 ЗВСС изобщо е противоконституционен - по въпроса са изложени подробни съображения от петима конституционни съдии в особените им мнения по к. д. № 30/91 г., към които препращам).
Нееднаквото отношение към принципа за мандатност в двата случая остава според мен немотивирано. По к. д. № 30/91 г. се придава обратно действие на констатирана противоконституционност на закон, което е недопустимо, а по к. д. № 13/94 г. се отрича възможността за обратно действие на разпоредба (чл. 16, ал. 1 ЗСВ), за която законодателят, в съответствие с правомощията си съгласно чл. 133 от Конституцията и Закона за нормативните актове, е предвидил такова действие (§ 11 ЗСВ).
По тези съображения подписвам решението с особено мнение относно обявяването за противоконституционно на решението на Народното събрание в частта му, с която са освободени членове на Висшия съдебен съвет, които не отговарят на условията на чл. 16, ал. 1 ЗСВ.
Подкрепям решението на Конституционния съд в частта му, с която е обявено за противоконституционно решението на Народното събрание за подмяна на членовете на Висшия съдебен съвет, отговарящи на условията на чл. 16, ал. 1 ЗСВ.