Вид на акта
особено мнение по решение
Дата
15-09-1994 г.
Към дело

 

Особено мнение на съдията Любен Корнезов

 

Относно обявяване противоконституционността на § 8 и § 11 от Закона за съдебната власт

I. По § 8 ЗСВ . В решението се приема, че "с § 8 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ не се зачита придобитата по чл. 129, ал. 3 от Конституцията несменяемост на тези заварени съдии и прокурори, които не отговарят на установените в ЗСВ нови изисквания за продължителност на общия и специален юридически стаж".

За да се установи доколко една правна норма е противоконституционна първо, трябва да се разкрие нейното действително съдържание по пътя на тълкуването.

При приемането на текста (§ 8) в Народното събрание на 16.06.1994 г. се е провела дискусия в посока, че съдебните магистрати, по силата на чл. 129, ал. 3 от Конституцията, са несменяеми. Текстът е внесен в пленарно заседание със следното съдържание: "Съдиите и прокурорите, които не отговарят на изискванията на заеманата от тях длъжност, се освобождават с влизането на този закон в сила". Народната представителка Мариела Митева от трибуната на НС заявява: "Аз мисля, че при изписването на този текст е допусната грешка. Защото, ако се приеме във вида, в който се предлага, това означава тези хора въобще да бъдат освободени, а както е известно, съгласно Конституцията те са несменяеми. Смисълът на текста е те да не заемат тази длъжност, а не да не бъдат съдии и прокурори. Ето защо аз Ви предлагам след думите "се освобождават" да се добави "от нея", за да стане ясно, че се освобождават от длъжността , а не въобще от качеството си на съдии и прокурори".

Това предложение на народната представителка е прието, като против са гласували само 59 народни представители.

Следователно идеята на законодателя, вложена в § 8, е не да накърнява един от елементите от статута на съдебните магистрати, даден им в чл. 129, ал. 3 от Конституцията. Те са били и си остават несменяеми, ако са придобили това качество. С това съзнание, с тази воля, народните представители гласуват този текст (друг е въпросът доколко тази идея е намерила ясен словесен израз).

Проблемът се отнася до съответната длъжност, която заема съдията или прокурора. Тези длъжности и условията за тяхното заемане бяха определени в Закона за устройство на съдилищата и Закона за прокуратурата, а днес от Закона за съдебната власт (чл. 125). Както преди, така и сега, за заемането на съответната длъжност (съдия в районен, окръжен или Върховен съд, прокурор в районна или окръжна прокуратура, председател на окръжен съд, окръжен прокурор и т.н.) се изисква определен юридически стаж (чл. 127 ЗСВ). Идеята на § 8 е съдиите и прокурорите, които по една или друга причина са били назначени на съответните длъжности, без да отговарят на изискуемия стаж, да ги освободят, а не да бъдат освободени като съдии и прокурори. Единствено ВСС е компетентният орган, който може да констатира факта, че даден съдия или прокурор заема длъжност, за която няма изискуемия от закона стаж. Например, председател на окръжен съд заема длъжността без да има минимум пет години юридически стаж. Ако ВСС констатира този факт, трябва да преназначи съдебния магистрат на нова длъжност, съответствуваща на неговия юридически стаж. Това е изискването на § 8.

Следователно становището на КС за противоречие на § 8 с чл. 129, ал. 3 от Конституцията не може да бъде споделено, защото този текст от ЗСВ не засяга "несменяемостта" на съдебните магистрати. Гласувайки този текст, законодателят е преследвал други цели и задачи, които са в рамките на конституционните изисквания .

II. По § 11 . Конституционният съд приема, че § 11 ЗСВ противоречи на чл. 130, ал. 4 от Конституцията, тъй като членовете на ВСС имат петгодишен мандат. Не споделям това становище поради следните съображения.

1. Проблемът има една предистория, без изясняването на която е трудно да бъде решен правилно. Той има не само юридически, но преди всичко политически проекции.

Конституцията от 12 юли 1991 г. в чл. 130 предвижда създаването на ВСС. Този орган е непознат за нашата история. Създаването му е продиктувано от принципа за разделението на властите (чл. 8 от Конституцията) и гарантиране независимостта на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 от Конституцията). На основание чл. 133 и § 4 от Конституцията, VII ВНС прие Закона за висшия съдебен съвет (ДВ, бр. 74/1991г.) С решение от 19.09.1991 г. VII ВНС избира 11 члена на ВСС (ДВ, бр. 82/1991 г.). Другите членове на ВСС бяха избрани от съответните квоти на съдиите, прокурорите и следователите. Този първи ВСС започна да функционира и приема своите решения. По силата на Конституцията и ЗВСС, всички негови членове имат петгодишен мандат .

След парламентарните избори за 36-ото ОНС и новото съотношение на политическите сили, представени в парламента, се пристъпи към изменение на ЗВСС (ДВ, бр. 106/1991 г.), чрез който практически беше премахнат първия ВСС (КС се произнесе относно тези законодателни промени, за които ще стане дума по-долу). С решение от 22.01.1992 г. (ДВ, бр. 10/1992г.) новото парламентарно мнозинство освободи членовете на ВСС, избран от VII ВНС, и определи други. Бяха подменени и останалите членове на ВСС от квотата на съдебната власт. Така се сформира нов, втори по ред ВСС, който действува и понастоящем .

С приемането на ЗСВ и отмяната на ЗВСС се прави опит, при новото съотношение на политическите сили, да се създаде нов, третият по ред ВСС. С решение от 16.09.1994г. (ДВ, бр. 77/1994 г.) Народното събрание избра нови членове на ВСС и освободи старите, а следствието избра своите представители от квотата си. На този етап опитът за трета подмяна на членовете на ВСС се оказа неуспешен.

От моя гледна точка тази хронология на събитията е необходима, за да се прецени обективно решението на КС относно § 11 ЗСВ. Това е така, защото КС не решава казуси, а възникнали реални проблеми в обществото и държавата ни. Изтъкнатото дотук показва как политическите сили се опитват да влияят върху съдебната власт. Трябва да се има предвид също така и днешното състояние на съдебната власт, както и отговорността на ВСС за това състояние.

Според мен това е изходното положение, от което трябва да се преценява противоконституционността на ЗСВ и в частност на § 11. Конституционният съд е призван, защитавайки Конституцията, да даде отпор на политическите домогвания и чрез своето решение да даде опора на реалната, а не мнима независимост на съдебната власт.

2. Струва ми се, че КС не е последователен при решаването на един и същи проблем относно § 11 ЗСВ. Това е така защото:

а) – 11 ЗСВ гласи: "Членовете на Висшия съдебен съвет се избират в едномесечен срок от влизането на този закон в сила."

С решението си Конституционният съд обяви този текст за противоконституционен.

Параграф 12 от ЗИДЗВСС (ДВ, бр. 106/1992 г.) гласи: "В едномесечен срок от влизането на този закон в сила да се проведе избор за членове на Висшия съдебен съвет в съответствие с новите изисквания на закона. Действията на досегашния Висш съдебен съвет се прекратяват."

С Решение № 3 от 3.04.1992 г. по к. д. № 30/91г. (ДВ, бр. 30/1992 г.) КС приема, че този текст не е противоконституционен.

Двата текста са идентични. Те са с едно и също съдържание, с една и съща цел - подмяна на членовете на ВСС. През 1992 г. КС приема, че текстът е в съответствие с Конституцията, а през 1994 г. приема, че той противоречи на Конституцията.

б) С настоящото си решение КС приема, че "в Конституцията е определен мандат на изборните членове на ВСС за срок от пет години... но за органа не е предвидено предсрочно прекратяване. Висшият съдебен съвет не е орган с мандатен статут. Като орган той може да бъде прекратен само с конституционна разпоредба".

В Решение № 3 от 3.04.1992 г. по к. д. № 30/91 г. КС приема, че "тези текстове (§ 12 и 13 ЗИДЗВСС) визират цялостна смяна на този орган (ВСС), т. е. цялостно прекратяване на мандата на първоначално избрания Висш съдебен съвет" .

Противоречието в становището на КС по тези две дела е повече от очевидно. В единия случай (1992 г.) се приема, че има "цялостно прекратяване на мандата на първоначално избрания" ВСС и това не е противоконституционно. Във втория случай (1994 г.) КС приема тъкмо обратното, че ВСС "не е орган с мандатен статут" и затова § 11 ЗСВ е противоконституционен.

Прилагат се различни критерии към едни и същи обстоятелства и факти. Първият ВСС, избран от VII ВНС и съответните квоти от магистратурата е орган, който има своите конституционни правомощия (чл. 130 - 132 от Конституцията). Всеки от неговите членове имаше петгодишен мандат. Конституционният съд прие през 1992 г., че няма конституционна пречка всички членове на ВСС да бъдат освободени, въпреки техния петгодишен мандат, тъй като има "цялостно прекратяване на мандата" на първоначално избрания Висш съдебен съвет. С това свое решение КС легализира втория по ред ВСС, който е и сега действуващ. Днес КС приема с решението си, че "Висшият съдебен съвет не е орган с мандатен статут". От това следва противоконституционността на § 11 ЗСВ и отричане на възможността да се сформира третият по ред ВСС.

в) С настоящото си решение КС приема, че "тази норма (§ 11) е от устройствен характер и има действие само напред във времето", т. е. няма обратно действие.

С Решение № 3 от 3.04.1992 г. по к. д. № 30/1991 г. КС мълчаливо приема, че устройствените норми имат обратно действие, с което легитимира новия ВСС и отстранява членовете на първоначално избрания, въпреки техния петгодишен мандат.

Въпросът е принципен и не засяга само конкретния случай относно противоречивата практика на КС. Проблемът е за действието на правните норми във времето. Както ЗВСС, така и ЗСВ са устройствени закони. Защо тогава при единия случай (1992 г.) се приема, че една устройствена норма има обратно действие, а при другия (1994 г.) не може да има обратно действие? По принцип само наказателноправните норми нямат обратно действие (чл. 5, ал. 3 от Конституцията и чл. 2 НК). Действието на другите правни норми във времето се урежда в чл. 14 ЗНА и то не е еднозначно за всички случаи.

Следователно изводът на КС, че устройствените норми "имат действие само напред във времето" е погрешен. Това не може да бъде аргумент за противиконституционносъобразността на § 11 ЗСВ.

III. Защо от мое гледище § 11 ЗСВ не е противоконституционен?

1. Текстът гласи, че "членовете на Висшия съдебен съвет се избират в едногодишен срок от влизането на този закон в сила". Това означава не прекратяване мандата на органа (ВСС), а евентуалното прекратяване на индивидуалните мандати на членовете на ВСС, които не отговарят на условията по глава втора от ЗСВ. Ако членовете на ВСС отговарят на условията на чл. 16 ЗСВ, техните мандати не могат да бъдат предсрочно прекратени. Предсрочното освобождаване на изборен член на ВСС може да стане единствено при условията на чл. 22 ЗСВ. В този смисъл беше необходимо КС да изтълкува нормата на § 11 и да даде указанията за нейното прилагане. Ако беше приел този подход, КС би спомогнал за решаване поне отчасти на проблемите, стоящи пред съдебната власт.

2. Настоящото дело е нещо като "огледален образ" на решението на КС по к. д. № 30/91 г., както и за позицията на всеки един от неговите членове. Това налага да се спра и на собственото си становище преди повече от две години.

В особеното си мнение, публикувано в РОКС, 1991 - 1992 г. с.60, съм приел, че "Нито в Конституцията, нито в ЗВСС или друг нормативен акт с предвидена възможност за цялостно прекратяване мандата на един орган, освен с изтичане на определения срок. Тук няма "колективен мандат" и такава правна конструкция не е позната на нашето право. Мандатът винаги е индивидуален и той може да бъде прекратен предсрочно само на точно определени от закона основания". В това свое становище съм вземал отношение и за участието на адвокати във ВСС.

Самоцитирането не е най-подходящият начин да изразиш мислите си, но в конкретния случай мисля, че е наложително. Въпросът е до практиката на КС, който чрез своите решения трябва да трасира конституционните правила за управлението на държавата. Въпросът е и до позициите, които е отстоявал членът на КС. Разбира се всеки съдия има юридическото и морално право да променя възгледите си. Конституционният съд също трябва да усъвършенствува своята практика, а не да робува на собствените си догми. Времето налага и ще налага промени в практиката на КС. Но струва ми се, че проблемът е не в това, че КС е решил по един начин настоящото дело, а по друг въпросът по к. д. № 30/91 г. Проблемът е в това, че съдът не мотивира основанията за промяна на своята практика. В мотивите няма нито ред по този въпрос.

В заключение ще отбележа, че § 8 и § 11 ЗСВ не са противоконституционни. Конституционният съд беше длъжен да разкрие тяхното съдържание и след това да преценява противоконституционността им.