Особено мнение на съдията Пенчо Пенев
По чл. 16, ал. 4, т. 3 от Закона за съдебната власт
С чл. 16, ал. 4, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) се забранява упражняването на свободна търговска или друга платена професионална дейност, с изключение на преподавателска във висши училища. Ограничението важи само за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота, които не са съдии, прокурори или следователи (аргумент от чл. 24, ал. 1, изречение първо ЗСВ).
Считам, че регулирането на материята е в сферата на законодателната целесъобразност. Конституцията предвижда "организацията и дейността на ВСС" да се уреди със закон, като ефикасността на това регулиране е предоставена на законодателя (чл. 133). Член 16, ал. 4, т. 3 е елемент от тази уредба. Законодателят в рамките на своята компетентност е преценил, че ВСС би работил най-резултатно, ако членовете му, които не са ангажирани пряко като съставна част, участвуваща в съдебната система (съдии, прокурори, следователи), насочат изцяло вниманието и активността си за решаване на многобройните проблеми на преустройващата се съдебна система. Те би трябвало да виждат в тази дейност свое първостепенно задължение, а не тя да бъде поставена на заден план, което естествено ще стане, ако се допусне избраните от парламентарната квота членове на ВСС да могат да упражняват свободна или друга професионална дейност. Честотата на провежданите досега заседания на ВСС (почти ежеседмично) и проблематиката, която се решава на тях, показват, че практиката налага такова законодателно разрешение. Друг е въпросът дали е оправдано допуснатото изключение за преподавателските кадри по право, но и то е в сферата на законодателната целесъобразност и за противоречие с Конституцията не може да става дума.
Не възприемам тезата в мотивите на решението, че чл. 16, ал. 4, т. 3 създавал привилегия за членовете на ВСС от квотата на магистратурата и накърнявал права и интереси на членове от парламентарната квота, които не са съдии, прокурори или следователи. По-горе развих съображенията си за идеята на законодателя да създаде условия за членовете на ВСС да гледат на работата си в този орган като на основна и приоритетна през цялото време на мандата им. За работата си е предвидено те да получават възнаграждение, приравнено на член-съдия на Върховния касационен съд (чл. 24, ал. 2 ЗСВ). Прекъсването на досегашната им работа е въпрос на личен избор, който те правят, когато дават съгласието си да бъдат избрани за членове на ВСС. За останалите членове на ВСС от магистратурата не се създава привилегия, тъй като тяхната професионална дейност е вътрешно свързана със съдебната система, което обосновава и разликата в режима - логиката на такава законодателна диференциация е трудно оспорима.
Не се създават привилегии, не се накърняват права, законодателят е действувал напълно в рамките на предоставеното му от чл. 133 от Конституцията правомощие.
Несъщественото противоречие в редакцията на чл. 24, ал. 1, изречение първо в сравнение с текста на чл. 16, ал. 4, т. 3 не би могло да се използува като сериозен аргумент за обосноваване противоконституционността на текста. Позоваването в решението на чл. 4 от Конституцията е неоснователно, защото идеята, изразена в чл. 16, ал. 4, т. 3, е ясна и тя е последователно отстоявана в закона (вж. чл. 16, ал. 4, чл. 24, ал. 1 и 2), макар и с някои несъществени редакционни несъвършенства. Тази идея е да се създаде максимално ефикасно действуващ орган по администриране на съдебната система и нейната конкретна реализация в ЗСВ не е противоконституционна.
По чл. 22, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт
С решението на Конституционния съд се приема, че преждевременното прекратяване на мандата на член на Висшия съдебен съвет, който е съдия, прокурор или следовател, когато същият бъде освободен от тази си длъжност, е противоконституционно. Основният аргумент е, че се нарушава "конституционния принцип за максимално ограничаване на прекратителните основания", когато има предвиден мандат. Сочи се различие в режима в случаите, когато бъде освободен от длъжност съдия, прокурор или следовател, избран от квотата на Народното събрание (тогава неговият мандат не се прекратява) в сравнение с хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 5, когато мандатът се прекратява.
Различие наистина има, но то е мотивирано от основните идеи, залегнали в Конституцията, за конституиране на ВСС като висш ръководен орган, администриращ съдебната система. Начинът, по който се образува ВСС, представлява своеобразен израз на принципа за разделение на властите, и по-точно на възможностите властите взаимно да си въздействуват и да се контролират. Затова е предвидено 11 от членовете на ВСС да бъдат избирани от висшия законодателен орган - Народното събрание, а 11 - от органите на съдебната власт. Без да е изрично записано, явно е, че единадесетте избрани от органите на съдебната власт трябва да бъдат представители на магистратурата. Това не могат да бъдат външни за системата лица и с основание в закона се предвиждат делегатски събрания и избор на представители от трите големи професионални групи на магистратурата - петима от съда и по трима от прокуратурата и следствието. Напускането на съдебната система от някои от избраните от магистратурата членове на ВСС автоматично нарушава баланса, установен от Конституцията - 11 да бъдат излъчените от Народното събрание и 11 да са непосредствено свързани със съдебната система като работещи в нея. Това равновесие може да бъде възстановено, само ако мандатът на напусналия съдебната система член на ВСС бъде прекратен и на негово място бъде избран нов представител от съответната група на магистратурата, която е излъчила напусналия.
Логично е да има такава разлика в режима на мандата на съдия, прокурор или следовател, избран от квотата на Народното събрание, в сравнение с режима на мандата на съдия, прокурор или следовател, избран от квотата на магистратурата. Освобождаването от длъжност в първия случай не би следвало да има прекратителен ефект за мандата, защото макар и съдия, прокурор или следовател, този член на ВСС е, условно казано, от "външната", "парламентарната" квота, а при нея видът на юридическата длъжност на членовете, които я съставляват, е без значение. Друго е, когато съдия, прокурор или следовател престане да има това качество като член от квотата на магистратурата. В този случай длъжностното качество е било определящо за избора и е естествено при отпадането му да бъде прекратен и мандатът. Идеята е членовете от квотата на магистратурата да са хора от системата - работещи и познаващи проблематиката "отвътре". Само така би бил постижим балансът при изграждането на ВСС в противовес, или по-точно в съчетание с членовете от парламентарната квота, които също са висококвалифицирани юристи, но директно професионално може и да не са свързани с осъществяването на правосъдна дейност.
Вникването в заложените от Конституцията идеи за устройство на ВСС като висш орган, администриращ съдебната дейност, оправдава съществуването и обосновава конституционносъобразността на чл. 22, ал. 1, т. 5.
По чл. 22, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт
Не мога да споделя съображението, изтъкнато в решението, че "основанията за предсрочно прекратяване на индивидуалния мандат трябва да бъдат винаги обективни факти, които не търпят субективна интерпретация". Липсва нормативна опора за такова крайно заключение, изведено в решението като правен принцип.
Според чл. 22, ал. 1, т. 6 прекратяване на мандата на член на ВСС се предвижда при системно неизпълнение на професионалните задължения или при поведение, уронващо престижа на съдебната власт. Материята относно основанията за прекратяване на индивидуалния мандат на членовете на ВСС според Конституцията трябва да се регламентира на законово ниво. Предвиденото в чл. 22, ал. 1, т. 6 ЗСВ основание не е противоконституционно, преди всичко защото е предвидено в закона, т. е. представлява реализация на делегираната от Конституцията законодателна компетентност и, на второ място, защото става дума за извънредни обстоятелства, които, след като бъдат установени, наистина правят неоправдано запазването на индивидуалния мандат.
В тези случаи ВСС трябва да констатира или системно неизпълнение на професионалните задължения, или поведение, което уронва престижа на съдебната власт. Публичността, при която става това установяване, а и процедурата по вземането на решението, е гаранция срещу изкушението под такава форма да се упражни политически произвол, каквото опасение се изказва в мотивите на решението.
Да се приеме, че въведеното с т. 6 основание е противоконституционно, по същество означава да се създаде презумпция за непогрешимост в избора на членове на ВСС. Това е не само житейски неиздържано, но би допуснало създаването при определени случаи на реална опасност не само за авторитета и престижа на институцията, но и за нормалното й функциониране.
Предвиденото в т. 6 основание има своето място и значение при трайното уреждане на материята. То не противоречи на конкретна конституционна норма или конституционен принцип.
По чл. 24 от Закона за съдебната власт
С решението се приема, че текстът и в трите му алинеи е противоконституционен, тъй като съдържал съществени противоречия и нееднакво третиране на различни групи юристи - членове на ВСС. За членовете на този орган, избрани от Народното събрание, се предвижда да прекъснат изпълнението на дейността, която са упражнявали до избирането им. Това не се отнася до съдиите, прокурорите и следователите, независимо от коя квота са избрани (чл. 24, ал. 1).
Не намирам основания за противоконституционност на уредбата. Разликата е проведена в зависимост от това, дали член на ВСС работи пряко в самата съдебна система като магистрат, или не. Неоправдано е онзи, който е вътре в системата и тъкмо поради това има непосредствено впечатление и сам участвува в работата й, да напуска длъжността си и така да се отдалечава изкуствено от проблемите, които се решават. Напротив, останалите членове във ВСС трябва да прекъснат досегашната си работа, за да бъдат изведени задълженията и отговорностите им по ръководството на съдебната система на челно място. С това не се накърняват техни права, защото през времето на прекъсването те не могат да бъдат освобождавани от постоянната си месторабота (чл. 24, ал. 2) и получават възнаграждение, приравнено на член-съдия на Върховния касационен съд. Към това трябва да се добави и доброволността при кандидатствуването им за членове на Висшия съдебен съвет.
Цялата уредба е в разрешените параметри на законовата целесъобразност. Без съмнение, с течение на времето, във връзка с практиката по приложението на закона, тази уредба би могла да се усъвършенствува, но това би станало в търсене на оптимално законово регулиране, а не защото като противоконституционна уредбата трябва да бъде заменена с друга.
По чл. 29, ал. 1, т. 3 и 5 от Закона за съдебната власт
Това са основанията за предсрочно прекратяване на мандата на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор "при нарушаване на Конституцията и законите" и "когато системно не изпълняват професионалните си задължения, или с поведението си уронват престижа на съдебната власт".
Особеното ми мнение по тези текстове принципиално съвпада със съображенията ми, изтъкнати в изложеното по чл. 22, ал. 1, т. 6, към което препращам. Ще добавя само, че в настоящия случай установяването и на двете основания става от Висшия съдебен съвет, след което се предлага на президента на Републиката освобождаването на съответния висш магистрат. С този механизъм се създава достатъчна гаранция за това, че основанията, предвидени в чл. 29, т. 3 и 5, няма да се използуват за постигането на конюнктурни политически цели.
Законовите нарушения, за които говори т. 3, трябва да бъдат съществени. Това следва от поставянето им на един ред в текста с нарушенията на Конституцията (не би могло да става дума за някакви административни или други подобни закононарушения, а само до съществени нарушения на закона, допуснати в длъжностното им качество). Опасението, че текстът създава възможности за некоректно разширяване на хипотезите е неоснователно.
Напротив, отпадането на тези две основания би довело до липса на възможност да се упражнява контрол под каквато и да било форма върху магистратите, които се намират на върха на съдебната система за целия им 7-годишен мандат. Това едва ли е конституционна идея. Трудно би могло да се обоснове юридически обстоятелството, че председателят на ВКС, председателят на ВАС и главният прокурор, са напълно неотговорни при системно неизпълнение на задълженията си или при нарушаване на законите и Конституцията, след като дори за самия президент е предвидена отговорност при нарушаване на Конституцията (вж. чл. 103, ал. 1).
Предвиждането на основанията по т. 5 и 3 на чл. 29, ал. 1 ще стимулира точното и професионално изпълнение на задълженията от страна на визираните в текста висши магистрати. Механизмът за преценка на основанията създава достатъчна гаранция срещу извънправни и с конюнктурнополитически характер мотиви при вземане на решението за освобождаване. Същевременно текстовете са своеобразен израз и на конституционното изискване за спазване на определен баланс и контрол при взаимодействието между властите.