Особено мнение на съдиите
Станислав Димитров, Николай Павлов и Иван Григоров
Решението по горепосоченото дело в частта му, с която е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност на чл.3, ал.3 от Закона за местните избори (ЗМИ) подписахме с особено мнение поради следните съображения:
С тази разпоредба на ЗМИ се прогласява правото на срочнослужещите във Въоръжените сили да гласуват само в населеното място, където е адресната им регистрация, ако по време на изборите се намират там.
В мотивите на решението се съобразява, че нищо в съдържанието на атакуваната разпоредба не противоречи на Конституцията, че гаранциите за упражняването на избирателното право могат да бъдат предвидени в друга законова разпоредба или в нормативен акт от друг ранг, както и че въпросът за гаранциите е законодателен проблем, който е извън компетентността на Конституционния съд. Така се обосновава изводът, че нормата на чл.3, ал.3 ЗМИ, макар и да не съдържа правни гаранции за ефективно упражняване на избирателните права на срочнослужещите, не е противоконституционна.
Съгласно чл.42, ал.2 от Конституцията организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон. Със закон обаче не може да се отнема или ограничава избирателното право. Законът трябва да осигури, а не да ограничава упражняването на това основно конституционно право. Нормата на чл.3, ал.3 ЗМИ, като постановява, че срочнослужещите могат да упражнят избирателното си право, но само при известни условия (в населеното място, където е адресната им регистрация и ако по време на изборите се намират там), фактически го ограничава. Нормата с нищо не гарантира възможността да бъде реално упражнено правото на гласуване. То се поставя в зависимост от чужда воля - от волята на командира на поделението, който разрешава домашен отпуск. Конституционно гарантираното активно избирателно право се подчинява на правото на командира за даване на отпуск, което може да бъде и прилагано избирателно. Командирът решава кой от подчинените му срочнослужещи ще гласува и кой не.
Нормата на чл.3, ал.3 ЗМИ не съдържа никакви гаранции за реално упражняване на избирателното право от срочнослужещите и именно поради това е противоконституционна в своето съдържание. С нея се нарушава основното конституционно начало, че изборите и референдумите (включително и местните) се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване (чл.10 от Конституцията). Нарушава се и основното конституционно право на гражданите, навършили 18 години, да избират държавни и местни органи (чл.42, ал.1 от Конституцията). Съгласно този конституционен текст само две категории граждани са лишени от това право - поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Срочнослужещите в никакъв случай не могат да бъдат приравнени с тях.
Не е достатъчно законодателят да констатира в законов текст правото на срочнослужещите да гласуват на местните избори. И без тази констатация това право съществува, то е основно конституционно право. Всеобщото избирателно право е основата на всяка демократична избирателна система. Задължение на законодателя е чрез законови норми да осигури и гарантира упражняването му. Създаването на една законова норма, която не гарантира реални условия за упражняване на основното конституционно право на избор, трябва да бъде обявена от Конституционния съд за противоконституционна.
С разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗМИ голяма част от срочнослужещите практически се лишават от правото да избират местни органи, въпреки възможността на законодателя чрез различни организационно-правни мерки да осигури на всички срочнослужещи упражняването на това конституционно право. Така например законовата норма би могла да съдържа императивно разпореждане за осигуряване на домашен отпуск в деня на избора. Би могло да има и друго разрешение на проблема - гласуване на срочнослужещите по местонахождението на поделението, в което служат. "Населението" по смисъла на чл.138 и 139, ал.1 от Конституцията обхваща постоянно пребиваващите в съответното населено място граждани. Безспорно адресната регистрация установява постоянно пребиваване. Срочнослужещите обаче, макар и да не са адресно регистрирани, също имат постоянно пребиваване в населеното място по местонахождението на поделението, в което служат. За периода, през който отбиват редовната си военна служба, те постоянно живеят там и са част от населението. Редица проблеми на населеното място (екология, транспорт, съобщения и пр.) пряко засягат и срочнослужещите от местното военно поделение. Това е сериозно основание те да гласуват за местни органи по местослуженето си.