Особено мнение на съдията Асен Манов
1. По чл.18, ал.2, т.3 и чл.106 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание . С тази разпоредба се дава право на Комисията по парламентарна етика да обсъжда и дава становище за случаите на несъвместимост по чл.68, ал.1 от Конституцията - когато народен представител изпълнява друга държавна служба или извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението му на народен представител. За решенията си по тези въпроси комисията изготвя доклад, който представя на Народното събрание. Съгласно чл.72, ал.2 от Конституцията обаче тези случаи на несъвместимост се установяват само от Конституционният съд. Единствено негово е правомощието да прекратява предсрочно пълномощията на народен представител поради изпълняването на друга държавна служба или извършването на друга несъвместима дейност. Комисията по парламентарна етика няма такова право. Ето защо е безпредметно да обсъжда и дава становище за случаите на несъвместимост. От решението й по такъв въпрос не могат да произтекат никакви последици. То не е задължително за Конституционния съд, нито пък може да предизвика сезирането на съда с разглеждането на случай на несъвместимост. Докладът на комисията по чл.106 от правилника не може да има значението, освен на едно неангажиращо Конституционния съд мнение. Поради това разпоредбите на чл.18, ал.2, т.3 и чл.106 от правилника са противоконституционни.
2. По чл.38, ал.2 от правилника. С тази разпоредба се предвижда преките предавания по телевизията на пленарните заседания да се излъчват само по решение на Народното събрание. Разпоредбата противоречи на чл.41 от Конституцията, съгласно която всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Средствата за масова информация и в частност Българската национална телевизия се явяват ограничени в правото им да отразяват пленарните заседания на Народното събрание, щом като това би могло да стане само по решение на самото Народно събрание. Ограничено е и правото на отделните граждани да получават пряка и непосредствена информация за дейността на парламента по въпроси от обществен интерес. Поради това ограничителната разпоредба на чл.38, ал.2 от правилника е един противоконституционен текст.
3. По чл.79, ал.2 от правилника . С тази разпоредба се ограничават питанията на народните представители само до "основни" въпроси от дейността на Министерския съвет, на министър-председателя, заместниците му и отделните министри. Правото на питане обаче е установено в чл.90, ал.1 от Конституцията без всякакви ограничения. Въведеното с правилника изискване, според което питанията трябва да се отнасят само до основни въпроси, ограничава значително конституционнно установените форми на парламентарен контрол. Затова в частта й досежно израза "основни" разпоредбата на чл.79, ал.2 от правилника е противоконституционна.
4. По чл.105, ал.9. С изречение второ на този текст се дава право на Народното събрание да отмени веднъж дадено разрешение за задържане на народен представител. Даденото разрешение обаче разкрива възможността за предприемане на наказателно преследване за определено по вид тежко престъпление, която трябва да съществува до приключване на съответното производство срещу народния представител. Забраната за такова преследване и наказателната неприкосновеност на народния представител ще се възстановят само, ако би било установено, че той не е извършил или не носи отговорност за извършеното деяние. Следователно веднъж даденото разрешение за задържане може да отпадне само с възстановяването на наказателната неприкосновеност в резултат на приключване на наказателното производство. Недопустимо е последното да зависи във всеки момент от волята на парламента и да бъде прекъсвано преди приключването му. Поради това чл.105, ал.9 от правилника е една противоконституционна разпоредба.