Особено мнение на съдията Иван Григоров
1. По чл.18, ал.2, т.3 и чл.106 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС)
Не споделям становището на съда за конституционосъобразност на посочените текстове от ПОДНС и считам, че същите са противоконституционни. Тези разпоредби на правилника влизат в грубо противоречие с Конституцията на Република България - чл.72, ал.2 във връзка с т.3 на ал.1 на същия член, според който решението за установяване на несъвместимост по чл.68, ал.1 от Конституцията се взема от Конституционния съд. Тези текстове са в противоречие и с вече установената практика на Конституционния съд. Процедурата, по която Конституционният съд взема своето решение, се урежда от Закона за Конституционния съд и приетите от него правила. В този смисъл разпоредбите на атакуваните текстове от правилника са и опит за намеса в работата на Конституционния съд.
Според мнението ми "даването на становище" или "установяването" на несъвместимост от Комисията по парламентарна етика, както и изготвянето на доклад и неговото представяне на Народното събрание нямат никаква стойност и не пораждат никакви правни последици и са илеревантни за Конституционния съд. Тези актове на комисията и дори евентуално решение на Народното събрание не биха могли да имат характер на сезиране на Конституционния съд. Конституцията изрично е посочила, че единствено най-малко 1/5 от народните представители могат да сезират съда.
2. По чл.27, ал.2, изречение 2 ПОДНС
Този текст от правилника противоречи по смисъл на общите правила за функциониране на Народното събрание - на чл.81, ал.1 и 2 от Конституцията. Духът на Конституцията и логиката изискват да се приеме, че правилата за заседаване и вземане на решения, установени за НС, се отнасят и до парламентарните комисии като негови органи. Изискването за наличие на кворум повече от половината от всички народни представители и вземане на решения с гласовете на повече от половината от присъстващите са гаранция за представителност при вземане на решения. Конституционосъобразно е това изискване да важи и за комисиите на НС. Обратното е неприемливо.
3. По чл.38, ал.2 от ПОДНС
Този текст от Правилника за организация и дейността на Народното събрание е противоконституционен, тъй като нарушава чл.41, ал.1 от Конституцията. Съгласно тази конституционна разпоредба всеки български гражданин има правото да търси, получава и разпространява информация, с единственото ограничение това да не бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Това конституционно регламентирано право не може по никакъв начин да бъде ограничавано.
Член 38, ал.2 ПОДНС отнема правото на Българската национална телевизия по своя инициатива да излъчва пленарни заседания на Народното събрание. По този начин е нарушено правото на българските граждани да получават и по този ред информация. Недопустимо е реализирането на телевизионни предавания на пленарни заседания да зависи единствено от волята на мнозинството в парламента. По своето същество такова разбиране е груба цензура.
4. По чл.79, ал.2, израза "основни" ПОДНС
Правото на питания до Министерския съвет и до отделни министри е регламентирано в чл.90, ал.1 от Конституцията. Този текст не установява никакви ограничения по какви въпроси от дейността на правителството могат да се отправят питания. Въведеното в правилника изискване питанията на народните представители по посочения конституционен текст да се отнасят само до "основни" въпроси е противоконституционно. Недопустими са каквито и да било ограничения. Такива ограничения по същество ограничават едно конституционно право на всеки депутат. Нещо повече, не са посочени и критерии за това, кои въпроси са "основни" и кои не. Не е ясно и кой ще преценява това обстоятелство. Субективните преценки за критерия "основни" въпроси води до съществено стесняване на предмета и възможностите за парламентарен контрол, което с оглед на Конституцията е недопустимо.
5. По чл.105, ал.9 ПОДНС
Считам, че разпоредбата на чл.105, ал.9 ПОДНС е противоконституционна и нарушава конституционните принципи за разделението на властите и за независимостта на съдебната власт - чл.8 и чл.117, ал.2, изр.1 от Конституцията на Република България. С изречение второ на този текст се дава право на Народното събрание да отмени веднъж дадено разрешение за задържане на народен представител и за възбуждане на наказателно преследване при наличието на данни за тежко престъпление, извършено от народен представител. Считам, че след като НС даде разрешение по чл.70 от Конституцията, нещата се пренасят изцяло в сферата на правомощията на съответните съдебни органи. Оттук нататък всички действия по отношение на привлечения по наказателното производство народен представител се извършват единствено и само от съдебните органи, включително и по отношение на взета мярка "задържане под стража". Отмяната на решение, с което Народното събрание е дало разрешение за задържане под стража на народен представител, фактически означава изменение на мярката за неотклонение от неоправомощен от Конституцията орган.Такава постановка е в грубо нарушение на принципа на разделение на властите и неконституционосъобразна намеса в работата на независимата съдебна власт.
6. По чл.105, ал.11 ПОДНС
За разлика от повечето колеги, участващи в решаването на настоящето дело, съм на мнение, че и разпоредбата на чл.105, ал.11 ПОДНС представлява нарушение на конституционния принцип за разделение на властите - чл.8 и 117 от Конституцията. Разбирането, че разпоредбата на чл.70 от Конституцията следва да се прилага и по отношение на лица, които са били избрани за народни представители, след като е било възбудено наказателно преследване срещу тях, също представлява намеса в дейността на съдебната власт от законодателната. Наказателното преследване е започнало преди избора на лицето за народен представител, т.е. когато то не е имало депутатски имунитет. Да се приеме, че последващото възникване на този имунитет може да бъде пречка за продължаване на наказателния процес, е очевидна намеса в работата на съдебните органи.