Особено мнение на съдията Младен Данаилов
Решение № 9/06.07.1995 г. по к.д. № 4/95 г. на Конституционния съд в частта, с която съдът обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1 и § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗИДЗВСОНИ) (ДВ, бр.20 от 1995 г.) е необосновано по следните съображения.
С тези два параграфа на ЗИДЗВСОНИ се изменят чл.4, ал.4 и чл.6, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) (ДВ, бр.15 от 1992їг.), като тригодишният срок, в който физическите лица, настанени по административен ред в жилища, върху които се възстановява собствеността по този закон, си запазват правата на наематели по Закона за наемните отношения, се увеличава на шест години.
За да приеме, че разпоредбите противоречат на чл.17, ал.3 от Конституцията, Конституционният съд приема, че: първо, недопустимо е с оглед на чл.17, ал.3 от Конституцията, когато собствеността е възстановена върху одържавени имоти, с нов закон да се продължава срокът на временните ограничения, или да се създават нови ограничения, защото по този начин се посягало върху неприкосновеността на частната собственост, и второ, правата на заварените наематели, настанени по административен ред в жилища, върху които се възстановява собствеността по този закон, признати им с –ї1 от Допълнителната разпоредба на ЗИДЗВСОНИ, трябва да бъдат решени от държавата и общините и не могат да се противопоставят на правата на собствениците, които са конституционно защитени.
Съображенията са необосновани. С чл.4, ал.4 и чл.6, ал.2 ЗВСОНИ правата на физическите лица, настанени по административен ред в жилища, върху които се възстановява собствеността по този закон, се запазват за срок от три години от влизане на закона в сила. Параграф 1 от допълнителната разпоредба на ЗВСОНИ задължава общинските съвети в този срок да направят необходимото за уреждане с предимство на жилищните въпроси на наемателите. Тези разпоредби създават права на наемателите спрямо държавата и общините във връзка с настаняването им в други жилища. В тригодишния срок тези въпроси не са разрешени. Наредбата за настаняване в общински жилища (ДВ, бр.1 от 1994 г.), в която се предвижда настаняване с предимство на тези наематели в жилища общинска собственост, е приета от Министерския съвет едва на 23.12.1993 г. Явно е, че предприетите мерки за изпълнение на § 1 от допълнителната разпоредба на закона (ЗВСОНИ) е станало много късно. Задълженията на държавата и общините да уредят жилищните въпроси на наемателите в реституираните имоти не са отпаднали. Законът за изменение и допълнение на ЗВСОНИ (ДВ, бр.20 от 1995 г.) е приет преди изтичане на тригодишния срок по чл.4, ал.4 и чл.6, ал.2 ЗВСОНИ. При това положение удължаването на срока с още три години не противоречи на чл.17, ал.3 от Конституцията. Действително то засяга неприкосновеността на частната собственост, защото собствениците на реституираните имоти не могат да получат фактическото владение върху тях и да ги ползват в продължение на още три години, но това е временно ограничение, което се налага от обективната невъзможност държавата и общините да осигурят жилища на настанените в тях по административен ред наематели. Щом като на наемателите в първоначално дадения тригодишен срок не са осигурени жилища, съществува опасност голям брой от тях да бъдат извадени по принудителен начин, без да имат възможност сами да разрешат жилищните си нужди. Въпросът има обществен характер и не може да се допусне изхвърляне на тези граждани от жилищата, без да са им осигурени други. Това налага те да продължат да ползват жилищата, в които са били настанени, за да могат да бъдат разрешени жилищните им проблеми. Принципите на правовата държава не допускат гражданите да остават без жилища. При това положение, и като се има предвид, че държавата може при наличие на обществен интерес да контролира и ограничава ползването на собствеността, считам, че разпоредбите на § 1 и 2 ЗИДЗВСОНИ не противоречат на чл.17, ал.3 от Конституцията.