Становище на съдията Николай Павлов
В допълнение на изложените съображения, залегнали в решението по к.д. № 5/95 г., считам, че следва да се изтъкне и следното:
По своята същност всеки герб представлява отличителен знак, емблема, който идентифицира неговия притежател, отделни негови елементи сочат на суверенитета или васалитета на неговия носител, но във всички случаи подчертават родовата памет, произхода, забележителни дати, постижения, национални, религиозни или философски въжделения. Последното е особено значимо, когато става въпрос за национален герб.
Нашият конституционен законодател, следвайки традицията още от Търновската конституция, е счел, че националният герб следва да намери място в конституционния текст, като се е задоволил с твърде пестеливо описание. Като законодателна техника заслужава внимание компромисното решение в Закона за държавния печат от 20.10.1930 г., който допълва и доразвива елементите на герба. В интерес на истината трябва да отбележим, че в редица държави, като Германия, Франция, Италия, Англия и САЩ, няма изрична конституционна разпоредба за герб и е приложен различен подход към въпроса, който е уреждан със специален акт.
Пестеливата редакция на чл.164 на Конституцията от 1991 г. изтъква само три елемента на герба: цвят на полето, щит и изправен златен лъв. Това са задължителните елементи, за чиято промяна следва изменение на самата конституция по ред, указан в нея. Поставя се въпросът: изчерпателно ли е това изброяване? Безспорно златният лъв е основен символ, останал в нашата национална памет. Запазените гербове на българските владетели (с едно изключение - коронован орел от Второто българско царство) винаги съдържат елемента "лъв". Но още тук възниква проблемът: накъде е обърнат лъвът - на запад, или на изток; какво държи в лапите си: меч, "Reichs Apfel", наричан още "держава", и представлява сфера с кръст отгоре, символизиращ владение върху земята и духа, знаме, скиптър, жезъл, корона, а защо не и конска опашка - символ на космическата енергия. Следователно основният елемент е останал само загатнат в конституционния текст.
По същия начин стои и проблемът с щита. Боен или хералдически щит? Разнообразието на формата в бойните и хералдическите щитове е резултат на развитие на въоръжението. В този случай историческата традиция не би могла да помогне, щом щитът не е отнесен към определен период.
Проблемът се задълбочава и от обстоятелството, че по времето и след Кръстоносните походи контактите на европейските рицари със средиземноморските и близкоизточните цивилизации правят лъва, като символ на самоотверженост, храброст и независимост, любим основен елемент в гербовете. Той заема място на щитове, брони и фамилни гербове. Като се има предвид обстоятелството, че червеният цвят е предпочитан в хералдиката, става ясно, че златният лъв в щит на червено поле с приблизително еднаква конфигурация е застъпен в множество аристократични гербове на васали. Това обстоятелство налага необходимост от ярко разграничаване на нашия държавен герб чрез внасяне на допълнителни елементи, сочещи на върховенството, суверенитета и националната идентичност.
Ако гербът бъде изпълнен буквално така, както сочи разпоредбата на чл.164 от Конституцията, то ще получим ни повече, ни по-малко от графически герб на който и да било рицар, барон или граф от Западна Европа.
Най-често използваните елементи, утвърждаващи върховенството и суверенитета на една държава, са: венец, лотос, корона, слънце, крачещо слънце (символ, който бе исторически опорочен от хитлеризма), сноп от светкавици и пр. Трябва да се отбележи, че нашата, макар и по-бедна традиция, сочи елементи, които са неповторими и единствени в света, които могат да намират място като допълващ елемент и в същото време ярко да отграничат държавния герб от множеството чужди. Така ще бъде изтъкнат и националният суверенитет, и висшата държавност като негов израз.
Заслужава да се отбележи, че гербът на Третата българска държава по своята хармоничност, цялостност и завършеност прави нашия национален символ от миналото неповторим. По своите качества той превъзхожда значително гербовете на изтъкнати в хералдическо отношение държави, като Англия, Холандия, Белгия, Дания, Норвегия. При това този герб стоеше и на бойните знамена на Българската армия при битките при Сливница, Одрин, Добрич и Драва. Каквито и съображения да се развиват в полза на тезата, че миналото ни е опетнено, не бива да забравяме, че след насилственото прекъсване на нашата държавност от турското владичество трябва да браним символите на национална идентичност, а не да търсим историческата си памет в Мишколското евангелие или в библиотеките на папата, или Лондонския кралски музей. Българското знаме и гербът са елементи на нашата бойна слава и историческа памет. Така че, наред с чисто художествената стойност на герба на Третата българска държава, се подчертава принципът на историческа приемственост.
Особено мнение на съдията Младен Данаилов
Считам, че Решение № 1/1995 г. по конституционно дело № 5/95 г., с което се тълкува чл.164 от Конституцията, е постановено в нарушение на чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията по следните съображения:
1. Искането не е мотивирано и не отговаря на условията на чл.18, ал.1, 2, т.4 и ал.3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд и от него не може да се направи извод, че съществува неяснота по отношение на смисъла и съдържанието на разпоредбата на чл.164 от Конституцията, която налага задължителното й тълкуване.
2. От уточняване на искането с "допълнително становище" на подателите от 24.03.1995 г. ясно личи, че в случая не се касае до неяснота относно смисъла на съдържанието на чл.164 от Конституцията, а до това, какви допълнителни елементи може да притежава държавният герб и по-специално, дали лъвът трябва да бъде коронован или не, и дали в герба да се включи девизът "Съединението прави силата" като символи на държавния суверенитет и целокупната българска нация. Преписи от "допълнителното становище" не са връчвани на страните по делото и те не са взели становище по него.
При това положение съдът не е изпълнил задължението си да даде възможност на страните да изразят становища по уточненото искане по делото и поставените в него въпроси. Искането не отговаря на условията, посочени в чл.18, ал.1, 2, т.4 и ал.3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд.
Установено е, че по въпроса, какъв да бъде държавният герб на Република България, е проведен конкурс и има изработени проекти, в които се съдържат и допълнителни елементи извън задължителните по чл.164 от Конституцията. Освен това в Народното събрание има внесен законопроект за държавен герб на Република България. При това положение недопустимо е по пътя на тълкуване на чл.164 от Конституцията да се предрешава от Конституционния съд един висящ в Народното събрание въпрос.
За мен искането е недопустимо и съдът трябваше да го отклони.