Особено мнение на съдията Александър Арабаджиев
С настоящото особено мнение изразявам своите резерви относно допустимостта на поисканото и дадено от Конституционния съд (КС) тълкуване на разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията, чрез което да се даде отговор на въпроса, дали подлежат на атакуване пред съдилищата всички административни актове, включително и тези, които по своя характер не са нормативни или индивидуални.
Намирам, че отговор на този въпрос не може да бъде даден от КС по реда на задължителното тълкуване на разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията. В този смисъл възраженията ми срещу упражняването от страна на КС на правомощието му по чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията в случая изцяло се припокриват с "резервите", съставляващи особено мнение, с което е подписано Решение № 13 от 22 юли 1993 г. по к.д. № 13/93 г. (за тълкуване на чл.125, ал.2 от Конституцията).
Като препращам към това особено мнение (вж. РОКС 1993, с.146 и сл.), намирам за необходимо да подчертая, че се противопоставям на това тълкуването от страна на КС да замества липсваща (и очаквана) законодателна уредба. Доктриналните интерпретации, до които КС е принуден неизбежно да прибягва в такива случаи, не са равнозначни на задължителното тълкуване, което съдът е оправомощен да дава съгласно чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията. Ето защо да се каже, че гражданите и юридическите лица могат (или не могат) да обжалват всички актове, които нарушават или застрашават техни права или законни интереси, и не са изрично изключени със закон от съдебно обжалване, е очевидно допустимо и правилно, защото такава постановка приповтаря конституционната формула на чл.120, ал.2. Но да се правят доктринални квалификации на категориите административни актове и с оглед на тези квалификации да се постулира допустимост (или недопустимост) на съдебното обжалване, е въпрос а) на административноправната наука или б) на преценка на бъдещо законодателство. Защото "освен изрично посочените със закон" е израз на чл.120, ал.2 от Конституцията, който още не е станал правна реалност.