Особено мнение на съдията Пенчо Пенев
Делото е образувано по искане на главния прокурор на Република България за обявяване като противоконституционно решението на Великото народно събрание от 22.12.1990 г., с което са приети Основни положения на временния статут на Българската телевизия и Българското радио (Основни положения). Твърди се, че решението нарушава чл.40, ал.1 от Конституцията, тъй като чрез управленските функции, възложени на парламента и неговата Комисия по телевизия, радио и БТА, се цензурира работата на тези национални информационни институции.
В искането за обявяване на противоконституционност на посоченото решение се прави позоваване и на чл.79, ал.2 от Конституцията, който бил нарушен поради това, че комисиите към Народното събрание нямат самостоятелни права и не могат да вземат самостоятелни решения поради положението им на помощни органи на Народното събрание.
Изтъква се и нарушение на чл.8 от Конституцията, прокламиращ разделението на властите, тъй като с решението на Великото народно събрание не е предвидено телевизионно време за представителите на съдебната власт и за основна държавна институция, каквато е Конституционният съд.
С решението си по к.д. № 17/91 г. и особено с решението си по к.д. № 17/93 г. Конституционният съд се е занимал с решението на Великото народно събрание от 22.12.1990 г. и по-точно със съдържанието на приетите с него Основни положения на временен статут на Българската телевизия и Българското радио. В мотивите на тези свои решения Конституционният съд е третирал Основните положения като напълно конституционосъобразен нормативен акт. С решението си по к.д. № 17/93 г. Конституционният съд е обърнал специално внимание на правомощията на парламентарната Комисия по радио, телевизия и БТА към Народното събрание и не е констатирал противоконституционност на възложените й с решението управленски функции. В решението се отбелязва, че БНТ, БНР и БТА са "изключени от системата на държавната администрация по смисъла на чл.105, ал.2 от Конституцията, над която Министерският съвет осъществява общо ръководство". Приема се, че по силата на § 6 от Конституцията се "установява конституционноправната уредба и правният статус на посочените три институции, като е предоставено на Народното събрание ръководството по отношение на тях. Ето защо волята на конституционния законодател, създал разпоредбата на § 6, трябва да се тълкува като пряко насочена към предоставяне на Народното събрание на определени правомощия спрямо определени институции и това произтича непосредствено от Конституцията".
Както се вижда, с това решение на Конституционния съд конституционосъобразността на правомощията на Народното събрание, съответно на Комисията по радио, телевизия и БТА като негов помощен орган не се подлага на съмнение, не се констатира и противоконституционност на цялостната уредба, дадена с Основните положения. След като по този начин Конституционният съд е изразил вече едно ясно отношение към Основните положения, трудно обяснимо е допускането за разглеждане на искането на главния прокурор за обявяване на противоконституционност на решението, с което те са приети.
Не може да се възприеме тезата, прокрадваща се в решението на съда, че § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията имал предвид само Народното събрание като пленарен състав, а не и неговите постоянни комисии. Понятието "Народно събрание", употребено в § 6, не може да има друг смисъл освен този, визиращ висшия законодателен орган като цяло, като единен организационен организъм с неговите помощни и работни органи.
Считам искането на главния прокурор, така, както е направено, за недопустимо. Преди да изложа съображенията си за това обаче, искам да направя две предварителни уточнения.
Без съмнение, решението на Народното събрание, с което се приемат Основните положения, независимо от наименованието му, има характера и съдържанието на нормативен акт, който регулира определени обществени отношения, предвиждайки права и задължения за визираните в него правни субекти (БНТ, БНР, парламентарна Комисия за телевизия, радио и БТА, парламентарно представени партии и пр.). В този смисъл то е един заварен от Конституцията нормативен акт. Поддържам изцяло становището си, отразено в особеното ми мнение по Определение № 5 по к.д. № 11/92 г., в смисъл, че заварените закони (респ. актове с нормативен характер, приети от Народното събрание под формата на решение, какъвто е настоящият случай) подлежат на контрол за конституционосъобразност. Ето защо не поддържам тезата, че разглеждането на искането е недопустимо поради това, че се отнася до нормативен акт, заварен от Конституцията.
Не възприемам също така и тезата, че Основните положения имат ранг на конституционноправна норма по силата на препращащата разпоредба на § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията. Това не е така, най-малкото защото самата конституция предвижда бъдещо законово регулиране на материята, което ще се извърши с акт на обикновено народно събрание. Съображенията ми за недопустимост на искането наистина се основават на взаимообвързаността между § 6 и решението на Великото народно събрание от 22.12.1990 г. за приемане на Основни положения на временен статут на Българската телевизия и Българското радио. Тази взаимна връзка обаче има по-друг характер, и тъкмо това ще се опитам да обясня по-долу.
Параграф 6 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията предвижда, че до приемане на нов закон, Народното събрание осъществява правомощията по отношение на Българската национална телевизия и Българското национално радио, които е имало Великото народно събрание. Тези правомощия са предмет на Основните положения, приети с решението на Великото народно събрание, обявяването на чиято противоконституционност се иска. Позовавайки се изрично на "правомощията, които е имало Великото народно събрание", конституционният законодател в –ї6 експлицитно се е произнесъл по задължителността на приетото от ВНС решение и неговата неотменяемост до приемане на закон. Правомощията на следващите 36-о и 37-о обикновени народни събрания са точно такива, каквито е имало Великото народно събрание - нито по-големи, нито по-малки, нито по-различни. Конституционният съд може да преценява конституционосъобразността на законите и другите предвидени в Конституцията актове, но не би могъл да се произнася по нещо, което конституционният законодател изрично е разпоредил с конституционна норма. Обратното означава с решението си Конституционният съд да отиде против волята на конституционния законодател (като евентуално приеме, че няма да се прилага уредба или част от нея, която той изрично е постановил, че трябва да се прилага). Конституционният съд може да тълкува волята на конституционния законодател, той обаче не може в никакъв случай да я отменя или игнорира цялостно или частично. Другото би означавало Конституционният съд да се постави над Конституцията, подлагайки на преценка за конституционосъобразност разпоредба от самата Конституция.
Не считам, че уредбата, приета с решението на Великото народно събрание от 22.12.1990 г. относно дейността на БНТ и БНР, е най-удачна и най-демократична. Неслучайно се предвижда приемането на специален закон, с който тя да бъде оптимално регулирана. Дотогава обаче правомощията на Народното събрание, определени с временния статут, не биха могли да се подлагат на преценка за конституционосъобразност по силата на изричната разпоредба на § 6 от Конституцията. Както посочих, такава е изричната воля на конституционния законодател и това е абсолютна юридическа пречка пред възможността да се подлага на преценка за конституционосъобразност уредбата, към която § 6 от Конституцията изрично и безусловно препраща.
Това са съображенията, поради които считам, че искането на главния прокурор на Републиката е недопустимо.