Особено мнение на съдията Тодор Тодоров
Особеното мнение е по абзац 13, изр. 3 (последно) от Основните положения на временен статут на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Според този текст "Право на изявление в ефир до 5 минути имат и говорителите на политическите сили, представени в парламента".
Конституционния съд приема, че цитираният текст не е противоконституционен. Не са изложени съображения за това. В решението се обосновава единствено недопустимостта "законодателната и изпълнителната власт да имат привилегия спрямо съдебната при гарантиране на ефирно време". С решението обаче такава привилегия не се отрича на говорителите на парламентарно представените политически сили.
По мое мнение последната привилегия е противоконституционна. По същество тя нарушава поне две основни условия за осъществяване на демократичен политически дискурс, а именно: равенство във възможностите за политическа комуникация между участниците в дискурса; равенство на възможностите за тематизация на мненията и обществено представяне на критиката към парламентарно представените политически сили.
По този начин с цитирания текст се въвежда едно разделение на политическите сили в България, което за Конституцията е непознато - парламентарно представени политически сили и политически сили извън парламента. Тук трябва да се отбележи, че при конституиране и структуриране на висшия законодателен орган Конституцията работи с категорията "парламентарни групи", а не с категорията "политически сили".
В абз. 13, изр. 3 (последно) се създава една привилегия за парламентарно представените политически сили. Тази привилегия засяга не само и не просто всички политически сили като такива, а особено техния човешки състав - гражданите на България. При осъществяването на своите политически права на общуване с другите граждани една част от тях са поставени в привилегировано положение с оглед на политическата им принадлежност - към парламентарно представени политически сили. Това е недопустимо както от общия дух на Конституцията, така и от изричната разпоредба на чл.6, ал.2 от Конституцията, според която не се допускат "привилегии, основани... на политическа принадлежност". При това за осъществяването на тази привилегия се използват националните средства за масова информация, които се финансират не от бюджета на парламентарно представените политически сили, а от джоба на всеки български данъкоплатец. Така се постига добре познатият тоталитарен резултат, при който всички български граждани плащат, за да бъдат убеждавани и индоктринирани само от една (или няколко) парламентарно представени политически сили. Този резултат, случаен или плод на парламентарно-политически сговор, е насочен срещу конституционно гарантирания демократичен политически процес в страната. Той следваше да бъде осуетен с решението на Конституционния съд, и споменатата привилегия обявена за противоконституционна.