Становище на съдията Пенчо Пенев
Не приемам мотивите на съда по к.д. № 24/95 г., доколкото те изхождат от същите идеи (и в известна степен ги доразвиват), върху които са изградени мотивите по к.д. № 4/95 г. Решението по същото дело съм подписал с особено мнение, което и понастоящем поддържам изцяло.
Не подписвам настоящото решение с особено мнение, въпреки че не съм съгласен с основни тези, отразени в мотивите му, тъй като възприемам диспозитива, макар и с друга мотивировка. Съгласно с практиката на съда в такива случаи (когато един съдия е съгласен с диспозитива, но има други свои мотиви за постановяването му) решението се подписва без особено мнение, като мотивите си съдията излага в становище към решението. Това и правя.
Мотивировката ми, която в крайна сметка води до постановяване на същия диспозитив, е следната.
Смисълът и основната идея на законодателя за приемането на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) е възстановяването на справедливостта чрез реституиране на собственост, която навремето е била одържавена. При възстановяването на собствеността законодателят се е съобразявал, на първо място, с интересите на бившите собственици, но също така в определена степен и с интересите на трети добросъвестни лица - наематели и приобретатели на имотите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Законодателят се е стремил да създаде определен баланс на тези интереси, предвиждайки условия, при които възстановяването следва да се осъществи. Едно от тези условия е установяването на срок за освобождаване на имотите от заварените наематели, настанени там от държавата. Известно удължаване на този срок, каквото се предвиждаше със Закона за изменение и допълнение на ЗВСОНИ (ЗИДЗВСОНИ), публикуван в ДВ, бр.20/95їг., не считам за противоконституционно и това подробно съм мотивирал в особеното си мнение по к.д. № 4/95 г.
С настоящия Закон за изменение и допълнение на ЗВСОНИ не се предвижда удължаване на срока, а на практика се установява безсрочно пребиваване на заварените наематели, докато не бъдат решени от съответната община жилищните им проблеми. Така се получава, защото с поправките на чл.6, предвидени в § 1 ЗИДЗВСОНИ, се продължава безсрочно наемното отношение по Закона за наемните отношения (ЗНО). Възможността за прекратяването му по чл.36їЗНО не променя нещата, защото единствено радикалното основание за такова прекратяване по т.9 на чл.36 е изключено, тъй като то се прилага ограничително само за визираните изрично в чл.36, раздели II, III и V от ЗНО. Към тях не попада категорията на заварените наематели по ЗВСОНИ. По този начин чрез поправката, предвидена в § 1, възстановяването на собствеността се поставя практически в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, а именно решаването на жилищния въпрос на заварения наемател от съответната община. Това влиза в пряко противоречие с основната идея на законодателя да възстанови несправедливо отнетата преди години собственост и прави поправката противоконституционна. Противоречието е с основните идеи за справедливост (преамбюла на Конституцията) и правова държава (чл.4 от Конституцията).
Същото може да се каже и за § 2 ЗИДЗВСОНИ, с който се отменя чл.7 от закона, както и за § 3 ЗИДЗВСОНИ, с който се създават нови параграфи 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗВСОНИ. И в тези случаи измененията влизат в пряко и драстично противоречие с основния смисъл и идея на закона и това ги прави противоконституционни.
В особеното си мнение по к.д. № 4/95 г. съм изтъкнал, че по принцип противоконституционност на един Закон за изменение и допълнение на ЗВСОНИ би била налице, само ако бъде изменен законът така, че собствеността би се възстановила безусловно (тогава противоконституционността ще бъде свързана с незачитане на конституционно защитими интереси на добросъвестните наематели и приобретатели), или ако биха се поставили противоконституционни по своята същност допълнителни условия, правещи невъзможно на практика възстановяването на собствеността за бившите собственици. Поддържам и сега това свое становище. Промените в ЗВСОНИ (ДВ, бр.87/95 г.) са такива, че създават трудно преодолими пречки за ефективното възстановяване на правото на собственост, което води и до тяхната противоконституционност. Както бе отбелязано, противоречието е с основните идеи, отразени в преамбюла и чл.4 от Конституцията.