Особено мнение на съдиите Асен Манов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Димитър Гочев и Иван Григоров
Частта от решението, която съдържа задължително тълкуване на чл.18, ал.1 - 4 от Конституцията, е правилно формулирана в диспозитива и добре обоснована в мотивите. Това се отнася както до изчерпателното изброяване на обектите на държавната изключителна собственост в ал.1 - 3 на чл.18, така и до изчерпателното изброяване на стопанските дейности, които държавата със закон може да организира като държавен монопол (ал.4 на чл.18).
Законът, който в чл.18, ал.5 от Конституцията е предвиден да бъде издаден, е Законът за концесиите (приет от Народното събрание на 5 октомври 1995 и обнародван в ДВ, бр.92 от 1995). Обектите и дейностите, за които се предоставят концесии и се издават разрешения съобразно посочения конституционен текст, са изчерпателно изброени в предходните алинеи на чл.18. Изчерпателното изброяване обвързва законодателя в тези конституционни рамки.
В решението е направен опит разпоредбата на чл.18, ал.5 от Конституцията да бъде ограничена в своето приложно поле и действие до изискването предоставянето на концесии да става само със закон ("с нормативен акт с ранг на закон"). Това е неприемливо. Същият конституционен текст (чл.18, ал.5) има по-широко значение. Той се отнася до обектите и дейностите по предходните алинеи на чл.18, т.е. до обектите, "за които държавата предоставя концесии" и дейностите, за които дава разрешения. Тези обекти и дейности са изчерпателно изброени в "предходните алинеи" на чл.18. Това са конституционните рамки на концесионния режим по Закона за концесиите.
И именно от тази гледна точка трябва да се преценява конституционосъобразността на чл.4 и чл.5 ЗК.
Като следваме подреждането, направено в предявеното до Конституционния съд искане, приемаме:
1. Искането за обявяване на противоконституционност на чл.4, ал.1, т.6 "и гражданските летища" ЗК е основателно. Като включва в своята разпоредба "и гражданските летища", законът противоречи на чл.18, ал.1 от Конституцията. В конституционния текст такъв обект на изключителна държавна собственост не фигурира. "Гражданските летища" могат да бъдат държавна собственост - публична или частна (съобразно приетия от Конституционния съд критерий за разграничение в Решение № 19 от 1993), но не са под режима от обектите на изключителната държавна собственост по чл.18, ал.1 от Конституцията, които подлежат на предоставяне за ползване чрез концесии по режима на Закона за концесиите. Противоречието с конституционния текст е очевидно и лесно установимо.
2. Целият текст на чл.4, ал.1, т.8 ЗК е противоконституционен и подлежи на обезсилване (изваждане от действие). Посочените обекти в този текст на закона (централи за производство на електрическа енергия за обществено потребление с мощност над 50 мегавата, преносните и разпределителните електропроводни мрежи, магистралните тръбопроводи и главните отклонения към тях за пренасяне на енергийни ресурси и продукти) не са обекти на изключителна държавна собственост. Те не могат да бъдат под режима на концесионно предоставяне за ползване.
3. Противоконституционен е и текстът на чл.4, ал.1, т.12, който допуска възможността да се поставят под действието на Закона за концесиите "други обекти, публична държавна собственост, определени със закон". С обикновен закон не може да се променя изчерпателното изброяване на обектите на изключителната държавна собственост; не е допустимо да се стеснява или да се разширява кръгът на обектите, изброени в чл.18, ал.1 от Конституцията. Това може да стане само с изменение на самата Конституция.
За правното регулиране на обектите на държавната собственост (публична и частна) Конституцията в чл.17, ал.4 предвижда да се издаде закон. Но този закон не може да се смесва със закона относно обектите на изключителната държавна собственост, изчерпателно изброени в чл.18, ал.1 от Конституцията и поставени под действието на концесионния режим на Закона за концесиите.
4. Основателно е искането да бъде обявен за противоконституционен текстът на чл.5, т.3 ЗК. В разпоредбата на закона се посочват "телекомуникационните услуги" като дейност, която е допустимо чрез закон да бъде организирана като държавен монопол и следователно спрямо която се прилага лицензионният режим (издаване на разрешения) по Закона за концесиите. Законовият текст противоречи на Конституцията, защото такава дейност не фигурира в изчерпателното изброяване на Конституцията на дейностите, за които е допустимо установяване на държавен монопол (чл.18, ал.4). Конституцията не допуска установяване на държавен монопол за извършване на "телекомуникационни услуги", липсва конституционна основа за лицензиране (издаване на разрешение) на частни физически и юридически лица да извършват тази дейност.
По изложените съображения диспозитивът на т.3 на решението на Конституционния съд по к.д. № 26/95 г. трябва да гласи, както следва:
"3. Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл.4, ал.1, т.6 in fine "и гражданските летища" от Закона за концесиите.
Обявява за противоконституционни разпоредбите на чл.4, ал.1, т.8 и т.12 от Закона за концесиите.
Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл.5, т.3 от Закона за концесиите."