Особено мнение на съдията Николай Павлов
Относно т.3 от искането
Считам решението на Конституционният съд, с което е отхвърлено искането на главния прокурор от 18 ноември 1995 г. в частта, с която Народното събрание е отказало равнопоставеното третиране на трите власти и Конституционния съд за гарантиране правото на гражданите да получават информация от държавни органи за неконституционносъобразно:
Съгласно действащата Конституция единствено президентът има конституционно установено право по силата на разпоредбата на чл.98, ал.1, т.2 и чл.102, ал.1 от Конституцията.
Вярно е, че при приемането на така нареченото Основно положение за временен статут на БНТ и БНР ( ДВ, бр.3 от 1991 г., изм., ДВ, бр.10 от 1993 г.) не са третирани въпросите за равнопоставено поставяне на трите власти и Конституциония съд, тъй като Конституцията не е била прогласена.
Това решение бе предмет на к.д. № 16/95 год.(ДВ, бр.86/95 г.), по силата на което Конституционният съд изрично отбеляза правните доводи за необходимостта от равноправно третиране на трите власти и Конституционния съд. С последвалото решение на 37-ото народно събрание от 13 октомври 1995 г. въпреки изричните указания на Конституционния съд, Народното събрание е възприело стария, вече отменен текст. По силата на разпоредбата на чл.8 от Конституцията държавната власт е разделена на законодателна, изпълнителна и съдебна, което предпоставя равнопоставеност на трите власти. В същото време чл.4 от Конституцията прогласява Република България за правова държава, т.е. гарантира правото на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват ( чл.39 от Конституцията), както и правото да търсят, получават и разпространяват информация (чл.41, ал.1 от Конституцията), и правото на гражданите на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес (ал.2 на същия текст.).
Следователно предоставянето на ефирно време единствено за законодателната и изпълнителната власт, без такова да се предоставя на съдебната власт и Конституциония съд, който е висш държавен орган, сочи за неравнопоставено третиране в нарушение на чл.4 и чл.8 от Конституцията, поради което решението на 37-ото народно събрание е противоконституционно и в частта му, с която е предоставено право единствено на законодателната и изпълнителната власт.