Особено мнение на съдията Пенчо Пенев
Считам, че всички спорове около статута на Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и Българската телеграфна агенция (БТА) така, както се водят, и по повод на които бяха образувани к.д. № 19/95 г. и настоящото к.д. № 30/95 г., са лишени от конституционно основание и поради това са недопустими. Това съм го казал подробно в особеното си мнение по к.д. № 19/95 г. По необходимост налага се поне част от съображенията ми, изложени там, да бъдат възпроизведени и в настоящото ми особено мнение.
По силата на прякото действие на разпоредбата на § 6 от Конституцията правният режим на БНТ, БНР и БТА може да бъде, и е само един - този, който е действал по времето на Великото народно събрание (ВНС).
Позовавайки се изрично на "правомощията, които е имало Великото народно събрание", конституционният законодател в § 6 експлицитно се е произнесъл по задължителността на приетото от ВНС решение и неговата неотменяемост до приемане на закон. Правомощията на следващите 36-о и 37-о Обикновени народни събрания са точно такива, каквито е имало ВНС - нито по-големи, нито по-малки, нито по-различни. Конституционният съд може да преценява конституционносъобразността на законите и другите предвидени в Конституцията актове, но не би могъл да се произнася по нещо, което конституционният законодател изрично е разпоредил с конституционна норма. Обратното означава с решението си Конституционният съд да отиде против волята на конституционния законодател (като евентуално приеме, че няма да се прилага уредба или част от нея, която той изрично е постановил, че трябва да се прилага). Конституционният съд може да тълкува волята на конституционния законодател, той обаче не може в никакъв случай да я отменя или игнорира цялостно или частично. Другото би означавало Конституционният съд да се постави над Конституцията, подлагайки на преценка за конституционосъобразност разпоредба от самата Конституция.
Считам само тези съображения за достатъчни, за да се приеме всяко искане, свързано с коригиране на решението на ВНС по Временния статут на БНТ, БНР и БТА, за недопустимо.
Не могат да бъдат възприети и съображенията на Конституционния съд, че § 6 имал предвид правомощия на Народното събрание, а не на Комисията за радио и телевизия, като съзира (едва сега, 4 години след решението на ВНС) неправомерно делегиране на правомощия от Народното събрание към комисията. Когато § 6 говори за правомощията на Народното събрание, той има предвид висшия законодателен орган като цяло, като единен организационен организъм с неговите помощни и работни органи. Комисията за радио и телевизия е помощен работен орган на Народното събрание, поради което юридически несъстоятелно е да се поддържа, че може да има истинско делегиране на правомощия, поне в твърдения в мотивите на решението смисъл. Наред с всичко това, § 6 пределно ясно насочва към правомощията, които е имало ВНС, а те към този момент (приемането на Конституцията и § 6) са точно и много ясно регламентирани с решението на ВНС за приемане на Основни положения на временния статут на БНТ и БНР от 1991 г. както за Народното събрание като пленарен състав, така и за неговия помощен работен орган, какъвто е Комисията за телевизия и радио. Такова, впрочем, е било разбирането на Конституционния съд и по двете предходни гледани от него дела - к.д. № 17/91 г. и к.д. № 17/93 г.
Това е правната страна на въпроса. Извънправно учудващо е забавянето от Народното събрание (вече пета година) на изработването и приемането на нов закон за държавните медии, който да регулира материята по един наистина демократичен начин, като откъсне БНТ, БНР и БТА от опеката на Народното събрание. В момента то (Народното събрание) изпълнява по отношение на тях редица абсолютно несвойствени му функции.
По т.3 от решението на Конституционния съд, с което е отхвърлено искането на главния прокурор от 28.11.1995 г. "в останалата му част", не съм гласувал с особено мнение не защото по същество споделям или не тезата на съда, а защото, както вече изтъкнах, искането на главния прокурор, направено пред Конституционния съд, като цяло е недопустимо. Това изявление, стриктно погледнато от гледна точка на чл.32, ал.5 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд, трябва да направя с отделно становище по делото. За пестене на място (в бъдещия Сборник "Решения и определения на Конституционния съд" за 1995 г.) и време (на евентуалния читател) маркирам го тук - в края на особеното си мнение.