Особено мнение на съдията Тодор Тодоров
Особеното мнение засяга само решението на съда по т. 1 от диспозитива. В тази част от решението си Конституционният съд прие, че последващата отмяна от Народното събрание на вече обявени за противоконституционни текстове е противоконституционна. По мое мнение такава противоконституционност не е налице.
С решението си по к.д. № 19/95 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни няколко текста от решението на Великото народно събрание за приемане на Основни положения на временен статут на Българската национална телевизия и Българското национално радио. По силата на това решение тези текстове са загубили правната си сила. Те съществуват само като мъртви букви, но не и като правни норми. Съгласно чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията те не се прилагат от влизане на решението на съда в сила.
Последващото решение на Народното събрание за изменение и допълнение на решението на Великото народно събрание за приемане на Основни положения на временен статут на Българската национална телевизия и Българското национално радио, като се позовава на решението на Конституционния съд, отменя със своята т.1 изрично обявените за противоконституционни норми.
По мое мнение такава последваща отмяна е ненужна, тя не променя съществуващото правно положение. Обявените за противоконституционни норми са изгубили силата си с влизане на решението на Конституционния съд в сила. Следователно решението на Народното събрание в тази му част е без предмет; то отменя норми, които вече не съществуват. Липсата на предмет може да постави въпроса за нищожността на акта на Народното събрание в тази му част. Съдът обаче не е обсъдил въпроса за характера и вида на порока, нито възможността да се произнесе по нищожността на т.1.
Вместо това в мотивите си съдът изрично отбелязва, че "Разпоредбата на т.1 от решението на Народното събрание е противоконституционна, защото не е съобразена (курс. мой - Т. Т.) със силата и правните последици на решението на Конституционния съд, уредени с чл.151, ал.2 от Конституцията". Съдът не казва нито дума относно това, в какво се състои тази "несъобразеност".
От формално-правна гледна точка този аргумент е несъстоятелен. В решението на Народното събрание изрично се сочи, че то се взема "на основание решение № 16 по конституционно дело № 19 от 1995 г. на Конституционния съд". Следователно формално и изрично е изразена волята на Народното събрание да се съобрази с решението на съда. От друга страна, атакуваното решение на Народното събрание е прието и обнародвано в Държавен вестник на 24 октомври 1995 г. Решението на Народното събрание е прието не само преди влизане в сила на тълкувателното решение на Конституционния съд, с което се изясняват правните последици от собствените му решения, но и преди приемането на последното на 31 октомври 1995 г. До влизане в сила на решението на Конституционния съд от 31 октомври 1995 г. въпросът е бил спорен. Народното събрание не е било обвързано с тълкуването на чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията, дадено в цитираното решение на Конституционния съд.
Независимо от това липсва противоконституционност на т.1 от атакуваното решение на Народното събрание и в съдържателен аспект . Тя не е противоконституционна, тъй като по същество само "възпроизвежда, повтаря" решението на съда. Съдържанието на волята в двата случая е еднакво - отменят се (не се прилагат) противоконституционни норми. В този смисъл т.1 от решението на парламента не противоречи и не може да противоречи на чл.151, ал.2 от Конституцията. Опасенията, че подобен парламентарен акт поставя под съмнение зачитането на решенията на съда, имат изключително политическа и публицистична стойност. Те са без конституционноправно значение. Последващ акт на Народното събрание, с което то потвърждава решение на Конституционния съд, не противоречи на Конституцията. Такъв акт не засяга и не може да засегне силата и правните последици на решението на съда, следователно не засяга и нормата на чл.151, ал.2 от Конституцията. Разпоредбата на т.1 от атакуваното решение на Народното събрание може да се обсъжда като нищожна поради липса на предмет, но тя не е противоконституционна.
Поради изложените съображения оставам на особено мнение.