Особено мнение на съдията Александър Арабаджиев
Подписал съм с особено мнение решение № 6 от 18 април 1996 г. по к.д. № 31/1995 г. по следните съображения:
Решението обявява за противоконституционна разпоредбата на чл.23 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (ЗСВЦВК) относно разрешителния режим за сделки и действия на български граждани, определени като чуждестранни лица в чл.5 ЗСВЦВК. Тази формулировка на диспозитива на решението "избягва" директното произнасяне по конституционосъобразността на двете визирани от искането разпоредби от посочения закон. Тази формула, без да е недопустима - като подход на конституционната юрисдикция към дадена законова разпоредба, - пренебрегва принадлежността на двете разпоредби към един специален закон, който като такъв охранява валутния режим в страната и е основа на цялостния валутен контрол в страната (чл.6). Създаден в изцяло друга обществено-икономическа и обществено-политическа обстановка, в своята цялост законът е очевидно неподходящ за сегашните условия. Ревизия на валутния режим обаче може да бъде осъществена чрез нова законодателна уредба, създадена върху нова концептуална основа. Във връзка с това следва да се постави под съмнение уместността на подхода отделни разпоредби да бъдат селективно отстранявани от правния режим чрез установяване на тяхната противоконституционност.
От друга страна, като имплицитно отказва да разглежда самостоятелно въпроса за конституционосъобразността на разпоредбата на чл.5 ЗСВЦВК, съдът косвено признава недопустимостта да се "извади" от закона една въведена от него категория, явяваща се ключова за цялостния режим, създаден от него. Не се отрича следователно допустимостта за нуждите на правната уредба на определени отношения да се създаде категория, която се явява специална и има значение (и приложение) единствено в рамките на тази уредба. Такова е значението на категориите местни и чуждестранни лица, които са в основата на все още действащата уредба на ЗСВЦВК (срв.и чл.2).
В този смисъл режимът на сделките и действията на български граждани, определени в чл.5 ЗСВЦВК като чуждестранни лица, не може да бъде непосредствено преценяван - от гледна точка на неговата конституционосъобразност - чрез буквалната му съпоставка с разпоредбите на чл.26, ал.1 и чл.17, ал.1 и 3 от Конституцията. Правото на собственост на български граждани, "където и да се намират" (по израза на чл.26, ал.1 от Конституцията), не се засяга в неговите съществени аспекти. Механичното отделяне (и разглеждане) на едно от правомощията на собственика - да се разпорежда със собствената си вещ, пренебрегва вътрешната противоречивост на крайното разрешение.
Като тук не се отрича необходимостта да се създаде адекватен (в смисъл и на конституционосъобразен) режим по отношение на българските граждани, които пребивават в чужбина (и в някои случаи са едновременно и чужди граждани), изразеното несъгласие с възприетото разрешение възразява срещу начина, по който тази цел се постига. Щом като не се премахва категорията "чуждестранни лица" и не се засягат останалите хипотези, уредени в чл.23 ЗСВЦВК, следва да е ясно, дали режимът на ЗСВЦВК продължава да действа и как, ако отговорът на този въпрос е положителен, редът на чл.23 се дезавуира. Проблемът е такъв на законодателен подход спрямо контрола, който държавата решава да упражнява или да не упражнява по отношение на сделки и действия на определени категории лица с имущества в страната или чужбина. Разрешението на този проблем не може да се получи единствено чрез едно - поначало оправдано - облекчаване, постигнато чрез решение на Конституционния съд.