Особено мнение на съдията Пенчо Пенев
С решението си Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл.90а от Закона за наследството (ЗН) в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след включване в трудовокооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността върху които се възстановява по чл.10, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), няма действие за тези имоти.
За да приеме това решение, Конституционният съд е възприел изцяло основния аргумент на главния прокурор. Този аргумент е, че чл.90а ЗН накърнява правото на собственост на наследниците по завещание, които към момента на влизане на чл.90а в сила вече са придобили право на собственост по силата на ЗСПЗЗ и ЗН, което е нарушение на Конституцията по чл.17, ал.1 и 3. В решението се изтъква, че в своите досегашни решения Конституционният съд е приемал, че в тази хипотеза (на внесени в ТКЗС земи) правото на собственост не е било загубено, то само не е могло да бъде ефективно реализирано съобразно влизащите в него правомощия на владение, ползване и разпореждане. А след като правото е съществувало, значи е било и наследимо.
Струва ми се, че нещата са значително по-сложни от схемата, на пръв поглед много проста и вярна, залегнала в основата на решението на Конституционния съд. Мисля, че трябва да се направят някои разсъждения във връзка със самата идея за възстановяване правото на собственост върху внесените в ТКЗС имоти, най-тясно обвързана с принципа за справедливост при осъществяването й, включително и относно определяне кръга на легитимните субекти, в чийто интерес се осъществява това възстановяване.
Първият въпрос, който би могъл да бъде поставен в този порядък на мисли, е дали внесеният в ТКЗС имот е бил годен в юридически и икономически смисъл обект на завещателно разпореждане, което по същество е една сделка mortis causa . Няма съмнение, че завещанието е едно разпоредително действие с отчуждителен ефект след смъртта на наследодателя. В случая се касае до имущество, което е внесено от същия в ТКЗС (или в сродни организации) в качеството му на член-кооператор, въз основа на което е възникнало неделимото и непрехвърлимо вещно право на кооперативно земеползване - една в голяма степен одиозна за класическото вещно право фигура. Защото внесените в ТКЗС имоти не можеха да бъдат обект на обичайните (класическите) гражданскоправни прехвърлителни сделки: продажба, замяна, дарение. По отношение на тях не можеше да се иска и извършва делба.
Това прекомерно усложняване на правния статут на тази част от имуществото на наследодателя, което практически го вадеше от гражданския оборот, наистина само по себе си не изключва възможността то да бъде обект на завещателно разпореждане, ако изхождаме от класическите принципи на наследственото право. От съществувалото тогава правно и фактическо положение обаче може да се направи и един друг, също не безразличен за правото извод. Наистина завещателят има намерение и завещава съществуващото към смъртта му имущество - знайно и незнайно дори за самия него. В случая обаче внесената в ТКЗС земя не е нито знайно, нито незнайно имущество. То на практика е отписано (в смисъл на несъществуващо) в съзнанието на наследодателя имущество. Той реално не го взема предвид, когато се мотивира на кой от наследниците какво да остави след смъртта си. Че това е така, може да се убедим и от практиката на Върховния съд. Съобразно тази практика чл.71 ЗН (отменен с изменението от 1992 г.), предвиждащ възможност за наследяване на внесена в ТКЗС земя, е бил лишен от практическо приложение. За много кратко време съдилищата са приемали, че въз основа на чл.71 и чл.10, ал.5 от Примерния устав на ТКЗС е възможно наследяване на внесена в ТКЗС земя при положение, че наследникът е член-кооператор, а ако не е член-кооператор, той е можел да получи равностойна на внесената от наследодателя земя, но само при условие, че се занимава със земеделие. Веднага обаче след премахване на рентата, на практика собствеността върху внесените в ТКЗС имоти е изгубила и своето последно икономическо значение. Тя е изгубила най-важното си качество на "имущество" както за наследодателя-завещател, така и за заветниците. Такова е обяснението защо след това в богатата практика на Върховния съд по делбени дела никъде не се делят, не се възлагат, не се оценяват, естествено не се и придобиват от наследници права върху земи, внесени в ТКЗС. Изложеното мотивира, струва ми се, житейски достатъчно силно разрешението, възприето в атакуваното изменение на чл.90аїЗН. Без съмнение, съображенията са за справедливост, които изискват понастоящем при възстановяване на реалните права върху земята да бъде изключена от имуществото като обект на завещателно разпореждане внесената от наследодателя земя в ТКЗС. Presumtio homini е, че на практика нито един наследодател, завещавайки своето имущество, не е имал предвид правата си на собственост върху внесената от него в ТКЗС земя. За него тя е икономическо нищо, а по правно положение е извадена изцяло и завинаги от гражданския оборот. В сферата на фантастиката е да се приеме, че завещателят към момента на съставяне на завещанието е предчувствал промените след 1989 г. и реалното възстановяване на правото му на собственост върху внесената от него в ТКЗС земя.
Член 90а беше приет от 36-ото народно събрание, за да защити правото на наследяване от страна на законните наследници в случаите, когато общият им наследодател се е разпоредил със завещание по отношение на цялото, или дробна част от своето имущество в полза на един от законните наследници или трето лице. Справедливо е да се приеме (чрез законовата фикция, залегнала в основата на чл.90а ЗН), че разпореждайки се по този начин с имуществото си, наследодателят не е имал предвид правата си върху земите, по отношение на които е било учредено кооперативно земеползване, поради усложнения правен характер и съществуващия тогава крайно рестриктивен правен режим, регулиращ това право. Реално той не е имал съзнанието, че тези имоти се включват в завещателното му разпореждане, както и това, че след време собствеността върху тях ще бъде възстановена в пълния й обем. Справедливо е тогава тези земи да са наследими от всички наследници съобразно правата им сега, след отпадането на съществувалите досега ограничения.
При такъв поглед върху нещата веднага става ясно, че текстът на чл.90а справедливо защитава правото на наследяване по смисъла на чл.17, ал.1 от Конституцията. То не противоречи, а е в съответствие и със защитата на правото на собственост, разглеждайки нещата в контекста на активно легитимираните лица по отношение на собствеността, внесена в ТКЗС, която след продължително изваждане от гражданския оборот понастоящем се възстановява.
Освен всичко казано дотук, чл.90а не би следвало да се изолира от общия контекст на измененията в Закона за наследството, направени от 36-ото народно събрание през 1992 г. (вж. приложените по делото мотиви към законопроекта и стенограмите на 36-ото народно събрание). Наред с атакуваната разпоредба, тогава беше приет и чл.91а, според който при наследство, в което влизат имоти, включени в ТКЗС, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след включването на имотите, няма действие по отношение на отказалия се наследник. На практика всички тези откази се извършваха с цел, без да се плати изискуемата се твърде голяма такса за прехвърляне на имота чрез продажба или дарение, да се освободят гражданите от втори недвижим имот, намиращ се в чертите на населените места, за да не попаднат под санкциите, предвидени в ЗСГ. Отказът обхващаше ан блок и имуществата, внесени от наследодателя в ТКЗС, макар на тях да не се гледаше като на нещо реално и стойностно поради това, че бяха извадени изцяло и като че ли за вечни времена от гражданския оборот. Такава беше политико-икономическата, правната и социалната действителност. Да се приеме сега, че наследниците по закон са се отказали и от възстановяваното със ЗСПЗЗ право на собственост върху внесените някога от техния наследодател в ТКЗС имоти, означава те несправедливо и в нарушение на чл.17, ал.1 от новата Конституция да бъдат лишени от имущества, притежаващи реална икономическа стойност и включени вече в гражданския оборот. Това не означава нищо друго, освен да бъде грубо нарушено тяхното конституционно право да наследяват, прокламирано в същия чл.17, ал.1 от Конституцията, на който се позовава главният прокурор.
Логиката, предизвикала изменението на чл.90а, е идентична с тази, предизвикала приемането на новия чл.91а. Ако се приемат аргументите и съображенията на главния прокурор, би следвало на еднакво основание да бъдат обявени за противоконституционни както чл.90а, така и чл.91а ЗН. Вече бе обяснено, че тези две разпоредби не само не са противоконституционни, но справедливо провеждат конституционния принцип за защитеност на наследяването съобразно с новите реалности и в съответствие с разпоредбата на чл.17, ал.1 от Конституцията. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, както и измененията в ЗН, имат основната цел да възстановят по максимално справедлив начин реалната, участваща в гражданския оборот собственост на бившите собственици и техните наследници, без да се робува догматично на доктринерски принципи. Реалностите и социалната целесъобразност позволяват в отделни случаи позитивното право да се отклони от някои иначе осветени още от римското право принципи. Тази теза подробно съм обосновал в особеното си мнение (в първата му общотеоретична част) по к.д. № 12/1995 г., към което изцяло препращам. Законодателят е постъпил нестандартно, приспособявайки съществувалата доскоро почти абсурдна правна ситуация към новосъздадената правна реалност на възстановяване на правото на собственост върху внесените някога в ТКЗС земи. При това той е бил ръководен от исторически мотивирания и житейски убедително защитимия принцип на справедливостта при уреждането на въпроса за кръга на лицата, които могат да се ползват от това възстановяване. Самият Конституционен съд не е бил далеч от такова принципно виждане по въпроса, като е приемал за конституционосъобразни нормативни разрешения, които много по-сериозно в сравнение със случая по настоящото дело се отклоняват от класически правни принципи - така например решение № 6/05.06.1992 г. по к.д. № 9/1992 г., съгласно което нормите, предвиждащи разтурянето на ТКЗС и създаването на ликвидационни съвети ex lege , бяха приети за конституционосъобразни.
По изложените съображения намирам решението на Конституционния съд като неотговарящо на основните идеи и принципи, съобразно с които се възстановява правото на собственост върху внесената в ТКЗС земя, които принципи, залегнали в ЗСПЗЗ и в съответните изменения на Закона за наследството (чл.90а и 91а ЗН), не са противоконституционни.