Становище на съдията Пенчо Пенев
Приемайки изцяло диспозитива на решението, считам, че мотивите, изложено към него, са непълни. Конституционният съд е насочил единствено вниманието си върху това да обоснове какво президентът може да прави, без да накърни образа си на олицетворител на единството на нацията. Така с основание се изтъква, че президентът не е департизиран, че най-често той бива избиран като кандидат на определена политическа сила или коалиция, че в дейността си той може да предприема важни политически действия, да отправя обръщения, да прави политическа оценка на ситуацията в страната, на проявяващи се и протичащи политически тенденции и процеси. Правилно се отбелязва, че да олицетворява единството на нацията не означава, че президентът трябва да бъде политически "стерилен" и действията му да отговарят на политическите симпатии на всички избиратели. Това не само е невъзможно практически, то не отговаря и на заложеното от конституционния законодател разбиране за същността и ролята на президента като държавник и важна политическа фигура в живота на страната.
Въпреки наличието на правилни по същество разсъждения, в мотивите не се дава задоволително определение и не се разкрива ясно по тълкувателен път какво е съдържанието на израза "олицетворява единството на нацията". Понятието "олицетворява" се идентифицира с понятието "символизира", което по мое мнение не може да се приеме за издържано. Понятието "символ" отразява в статика едно константно отношение към определена идея, знак, художествен образ, възможно и личност. При символа има еднопосочност на отношението - символът е затова символ, за да бъде еднозначно възприеман като такъв. Той е пасивен обект на възприятие и е продукт на определена безспорно и всепризнато фиксирана норма или традиционно създало се отношение.
Мисля, че когато конституционният законодател е постановил, че президентът олицетворява единството на нацията, не е имал предвид, че той с избора му се превръща в символ на нацията. Липсва конституционноправна опора за подобно идентифициране на двете понятия. Най-малкото, от редакцията на чл.92, ал.1 такъв извод не може да се направи.
Докато понятието "символ" отразява статика в отношението, напротив, понятието "олицетворява" винаги предполага активно поведение, упражняването на действия, които легитимират в конкретния случай президента като олицетворяващ единството на нацията.
Най-общо изискването за тези действия на президента, произтичащи от тълкуването на чл.92, ал.1, е те да са насочени към укрепване на държавността и единството на нацията в етническия, духовен и исторически смисъл. Тези действия, това поведение трябва да са насочени към засилване авторитета на държавните институции, укрепване като цяло на националната идентичност на държавата, към стремеж за обединяване на нацията около най-важните, съдбовни за бъдещето й идеи, осигуряващи национална сигурност, духовен и икономически просперитет.
Такова тълкуване - конкретно и ясно, на понятието "олицетворява" трябваше да направи Конституционният съд.
Посочвайки редица от правомощията, които президентът има, т.е. онова, което той като държавен глава може да прави, Конституционният съд пропуска да отбележи в мотивите си какво държавният глава не би следвало да прави, за да не наруши конституционното изискване да бъде едноличният държавен орган, олицетворяващ единството на нацията.
Правилно в решението се отбелязва, че няма конституционна забрана президентът да бъде член на политическа партия. Задълженията му обаче като олицетворяващ единството на нацията налагат съществени конституционни ограничения върху това негово право и това трябваше да бъде отбелязано в мотивите на решението на съда. Така например, президентът не може да бъде подчинен на конкретна партийна програма. Той не може да работи за осъществяването на такава партийна програма, за постигането на конкретна партийна цел, поставена от партията, на която е член. Той не би могъл и да агитира в полза на "своята" партия, за избирането например на неин кандидат. Абсурдно е да си представим президента в ролята на агитатор на предизборен митинг на кандидат за депутат на определена политическа сила. Ето защо, макар формално Конституцията да позволява на президента да бъде член на политическа партия, изискването да олицетворява единството на нацията, предвидено в чл.92, ал.1 от Конституцията, ограничава съществено възможностите за осъществяването на това негово право. Положението наподобява фигурата на т.нар."замразено партийно членство". Разбира се, най-добре би било, ако избраният президент реши да напусне партията, в която е членувал, или със свое изявление замрази членството си, като се мотивира, че така най-добре и най-пълно ще може да изпълни задълженията си като държавен глава, олицетворител на единството на нацията.
Все в този дух в решението трябваше да се отбележи, че като олицетворяващ единството на нацията, президентът не би могъл да извършва политически действия, злепоставящи държавата, или приканващи към противоконституционна промяна в държавното или политическото устройство.
Разбира се, всяко едно от тези действия, ако бъде извършено, трябва да бъде обект на конкретно обвинение за нарушаване на Конституцията при изпълнение на процедурата, предвидена в чл.103 от Конституцията. По повод на направеното искане Конституционният съд правилно отбелязва в мотивите си, че без да има задвижена процедура по чл.103 от Конституцията, не би могъл да се произнася дали конкретно действие на президента нарушава Конституцията, или не. Това обаче не снема от Конституционния съд задължението в рамките на тълкуването на чл.92, ал.1 (на израза "олицетворява единството на нацията") да посочи по-съществените действия и елементи от поведението на държавния глава, които удовлетворяват това конституционно изискване, както и действията и поведението, които влизат в противоречие с него.
В заключение считам, че мотивите на съда трябваше да бъдат допълнени в смисъл, съответстващ на изложеното по-горе.