Становище на съдията Александър Арабаджиев
С решението от 21 декември 1995 г. по к.д. № 27/1995 г. е прието, че държавният глава не е деполитизиран държавен орган и може да издава актове със съществени политически последици и да прави изявления с важно политическо значение.
С тази формулировка, която съставлява съществената част от диспозитива на решението, съм съгласен, поради което съм подкрепил решението, прието от Конституционния съд (КС) с единодушие. Същевременно намирам за необходимо да изразя становище по реда на чл.32, ал.5 ПОДКС.
Посоченото решение е постановено по искане за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл.92, ал.1 от Конституцията (във връзка с постановените в искането въпроси). В приетата за тълкуване конституционна разпоредба искането поставя акцент върху израза "Той олицетворява единството на нацията...", защото в контекста на тази постановка са поставени конкретните въпроси.
Напълно споделям подхода на КС да се въздържи от директен отговор на тези въпроси и да подчертае, включително в диспозитива на решението, че те могат да бъдат повдигнати и преценявани единствено в производство по реда на чл.103 от Конституцията
Същевременно намирам, че тълкуването, дадено на разпоредбата на чл.92, ал.1 от Конституцията, трябва да бъде обогатено в неговото съдържание. Тук само ще бъдат маркирани въпросите, които е препоръчително да бъдат засегнати. В решението на КС държавният глава е определен като участник в политическите процеси в страната по негативен път ("...не е деполитизиран държавен орган."). Необходимо е обаче да се очертае каква е ролята на държавния глава в политическия живот и да се разграничи тази роля от непосредственото участие в текущата политика.
За целта трябва да се тръгне от дефиниране на самостоятелния конституционен статус на държавния глава и да се продължи с анализа на неговите конституционно установени правомощия. Разбира се, двете категории (групи) въпроси са взаимно свързани, защото тълкуването на понятието държавен глава, олицетворяващ единството на нацията, неизбежно отчита и предоставените от Конституцията правомощия, както и обратно - оценката на тези правомощия по дефиниция се извършва през призмата на конституционното положение на техния носител.
Във връзка с това споделям разбирането, че в разпоредбата на чл.92, ал.1 от Конституцията водещо значение има първото изречение: президентът е държавен глава. Той е преди всичко държавен глава и в това се състои неговата конституционна функция или - по-скоро - от това произтичат неговите конституционни функции. Това, че фигурата му олицетворява единството на нацията - не само в символичен смисъл, но и чрез упражняването на правомощията му - се свързва с качеството на държавен глава. Ето защо не може да не се излезе най-напред от тълкуване на първото изречение и след като се дефинира това понятие и се определи от каква идея е изхождал концептуално конституционният законодател, да се продължи с анализ на текста "той олицетворява единството на нацията".
Ако се добави и прекият начин за избиране на президента и се вземат предвид и взаимоотношенията му с традиционните три власти (по формулата на чл.8 от Конституцията), може да се продължи да се разсъждава върху характера на президентската институция у нас, т.е. в контекста на възприетата парламентарна форма на управление. Така се стига до извода, че тази институция не се включва в класическата конфигурация на разделението на властите и е носител на самостоятелна "власт". Това е властта на държавния глава, която - ако се заеме за послужване едно доктринално понятие - има неутрален характер.
Този последен извод, естествено достатъчно развит и обоснован, придава съдържание на израза "той олицетворява единството на нацията". Разбира се, изпълването му със съдържание изисква допълнителна тълкувателна дейност. Във всеки случай, ако в светлината на тази конституционна роля се преценяват политическите измерения или - казано по-точно - политическото съдържание на актовете и действията на президента, може да се прокара разлика между това съдържание, от една страна, и текущия политически живот, който се осъществява чрез дейността на парламента и правителството, от друга.
В този смисъл независимо от несъмнено политическата (включително и партийна) основа, на която се извършва изборът на президента, както се отбелязва в решението на КС, трябва да се очаква, че политическият дневен ред, който той формулира и следва, е съобразен с ролята му на политически фактор, който стои извън (а може би и над) непосредствените участници в текущия политически живот и институциите, в които те се олицетворят.
Не е спорно, че създаденият от действащата Конституция модел на президентската институция не възлага на държавния глава задължения по прякото управление на страната. Той не е обвързан и с отговорност за непосредственото управление от страна на правителството. Тъй като не е пряк участник в политическия живот, разбиран като процес на формиране на парламента и на правителството, и поради това стоящ над политическата "баталия", равнището и съдържанието на политическите му намеси се обуславят по-скоро от съображения за търсене на разрешения от консенсусен тип, респ. съображения, които са насочени към постигане на обща политика на страната и преследване ("изпълнение") на поет от нея дневен ред. В този смисъл постановката на решението на КС, според която националното единство не означава политическо единомислие, е вярна, но не е достатъчна като тълкувателен резултат, който изпълва със съдържание конституционните положения. Решаващо е не само това, че за президента не съществува задължение да действа при условията на политическо единомислие с друг политически субект или друга институция. Същественото е, че безспорното политическо въздействие, което той може да упражнява върху останалите институции или върху обществеността като цяло (респ. върху публичната дискусия), както и върху формирането на общата политика, е именно с оглед "воденето" (ако е позволено - смисъл и на "водачество") на обща политика, а не на равнището на "злобата на деня".
Това в пълна степен се отнася и за актовете на президента по чл.98, т.2 от Конституцията, които са с предимно политически характер и чрез които - за разлика от чисто юридическите актове - се упражнява пряко въздействие върху публичната (и политическата) сфера. Но и за тях, както и за всички други актове и действия на президента, които са политически натоварени, трябва да се има предвид, че техният носител, комуто поначало е позволено да генерира позиции, е и носител на качеството държавен глава.
В заключение още веднъж трябва да се подчертае, че горното изложение е опит да очертае рамките на тълкувателната дейност по к.д. № 27/95 г., който не претендира, че изпълва със съдържание тези рамки.