Становище на съдията Александър Арабаджиев
Настоящото изложение съставлява становището ми към Решение № 8 от 19 юни 1995 г. по к.д. № 12/95 г. в частта, с която се обявява за противоконституционна разпоредбата на § 22 ЗИДЗСПЗЗ , изразено по реда на чл.32, ал.5 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд.
С посочената разпоредба от ЗИДЗСПЗЗ, приет от 37-ото народно събрание на 14 април 1995 г. (съответно на 11 май 1995 г. при условията на чл.101, ал.2 от Конституцията), са изменени § 4, 4а, 4б, 4в, 4г, 4д, 4е, и 4ж от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ (ПЗРЗСПЗЗ). С решението на Конституционния съд (КС) изменението е обявено за противоконституционно, като е прието, че с § 4 ПЗРЗСПЗЗ в редакцията му от 1992 г. (ДВ, бр.28 от 1992 г.) е прекратено правото на ползване върху земеделски земи, предоставено на граждани по силата на актове на посочените в тази разпоредба държавни органи; от конституционноправна гледна точка е абсурдно три години по-късно да се въвежда фигурата на т.нар. "ползуватели", защото това означава грубо накърняване на неприкосновеността на частната собственост, гарантирана и защитена от чл.17, ал.3 от Конституцията; въпреки че държавата незаконно е отстъпвала право на ползване върху земеделски земи, които не са били държавна или общинска собственост, отчетена е добросъвестност на някои категории "ползуватели" и в името на справедливостта е създадена диференцирана възможност за реализация на техни права.
Не заставам изцяло зад тази аргументация. Тя поначало следва общата схема на решението, възраженията си срещу която съм изразил в особеното си мнение, с което съм подписал някои части на решението. Не съответства на действителното правно положение постановката, че във всички случаи правото на ползване е предоставено незаконно върху земи, които не са били държавна или общинска собственост. В редица хипотези, уредени от закона, включително и в редакцията му от 1992 г., се излиза от предпоставката, че собствеността върху земеделските земи е преминала у друг субект - държавата или ТКЗС (вж. например чл.10, ал.2 и 3). А досегашните разпоредби на § 4а и сл. от ПЗРЗСПЗЗ предвиждат или възможност за гражданите, на които е предоставено право на ползване, да придобият право на собственост върху съответните земи (вж. § 4а), или направо въвеждат изключение от принципа за възстановяване на правото на собственост (вж. например § 4б). Ето защо решаващите съображения за обявяване на противоконституционността на § 22 ЗИДЗСПЗЗ не са изцяло релевантни към проблема, който поражда въпросното изменение на § 4 и сл.
Независимо от това се присъединявам към крайното разрешение, защото намирам, че не е допустимо изменението на един правен режим, установен и до голяма степен приложен през последните три години, който в общи линии е съобразен с принципите на ЗСПЗЗ. Не съществуват основания създадени и установени правоотношения да се преуреждат със задна дата. Нарушение на принципа на правовата държава (чл.4, ал.1 от Конституцията) и на изискването да се гарантират правата на личността (чл.4, ал.2) е периодичната промяна на правния режим, която засяга придобити права. Посочените конституционни положения включват и необходимостта да се осигурява стабилност и предвидимост на правния ред. Щом е така, преуреждането не може да бъде подкрепено.
По отношение на разпоредбите от ЗИДЗСПЗЗ, относно които съм подписал решението с особено мнение, поддържам, че се касае за усъвършенстване на иначе несъвършения подход, избран от българския законодател с приемането на ЗСПЗЗ.