Становище на съдията Пенчо Пенев
Становището ми е относно първия абзац на т.1 от решението на Конституционния съд. Според него "Висшият съдебен съвет има самостоятелен бюджет, който се гласува от Народното събрание в цялото свое съдържание като бюджет на орган на съдебната власт". Съгласен съм с това и гласувах за него, независимо че правната природа на ВСС като орган не е достатъчно добре изследвана, за да се квалифицира той категорично като "орган на съдебната власт" (в това отношение констатациите, направени по к.д. № 9/94 г., едва ли са най-прецизни и вероятно Конституционният съд ще има повод да се върне към този въпрос отново). Безспорно е обаче, че ВСС е конституционен орган и като такъв следва да има самостоятелен бюджет. Той не може да бъде прикрепен нито към изпълнителната власт (Министерство на правосъдието), нито към същинските представители на съдебната власт (съдилища, прокуратура, следствие).
Висшият съдебен съвет е орган за администриране по отношение на съдебната система, насочено в сферата на дейностите, посочени в чл.130 от Конституцията. Като на такъв самостоятелен администриращ орган му се полага самостоятелно финансиране и бюджет в рамките на Закона за държавния бюджет. Това е безспорно, но според мен в края на абзаца трябваше да се постави още едно изречение, което да поясни докрай същността на взаимоотношенията в тази сфера между ВСС и министъра на правосъдието в качеството му на негов председател. Предложението ми бе да се добави фразата "бюджетът на ВСС се изпълнява по негово решение от министъра на правосъдието в качеството му на негов председател". Така ще стане ясно, че ВСС като колективен орган е оправомощен да решава какви разходи да се правят, техническото им извършване обаче трябва да бъде грижа на неговия председател.
Това може да се приеме за нещо естествено, но счетох за нужно изричното му записване с оглед на оформилото се мнозинство от колегите за уважаване на искането по същото дело за обявяване на чл.25 от Закона за съдебната власт за противоконституционен.
Впрочем, становището ми по този абзац на решението естествено се свързва с особеното ми мнение по обявяването на чл.25 ЗСВ за противоконституционен, поради което препращам и към съображенията, изтъкнати там.