Особено мнение на съдията Тодор Тодоров
Особеното мнение е по т.2 от диспозитива, с която се обявява за противоконституционен чл.30 ЗПКМ. Мотивите на съда са основани главно на разбирането, че чл.30 ЗПКМ не съдържа изрично основанията в чл.17, ал.5 от Конституцията.
Според мен не е задължително всеки закон да възпроизвежда точно чл.17, ал.5 от Конституцията. Самата разпоредба на чл.30 ЗПКМ препраща към "установения ред за отчуждаване на имоти за държавни и обществени нужди". Това препращане обхваща както другите законови разпоредби относно отчуждаването на частна собственост (вж. например чл.101 ЗС, чл.32 и сл. ЗДС и чл.21 и сл. ЗОС), така самата конституционна норма на чл.17, ал.5 от Конституцията. Впрочем последната има и непосредствено действие по силата на чл.5, ал.2 от Конституцията.
От друга страна, безспорно неудачният термин " обществени нужди" в чл.30 ЗПКМ според мен се дължи на механично възпроизвеждане на стар текст, а не на ново съдържание. В общата формула "държавни и обществени нужди" по-вероятно е да става дума за "общински нужди". Но дори да се допусне, че в закона е скрито желанието да се облагодетелстват само тези обществени организации, които са идеологически проповедници на управляващата партия, достатъчно е да се обяви за противоконституционна нормата в частта само за "обществени" нужди, без да се засягат другите хипотези.
Неправилно е тълкуването, което съдът прави на чл.4, ал.2, б."d" от Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа. Тази международноправна норма задължава българската държава да предотвратява "обезобразяването, рушенето или разрушаването" на защитените имоти, включително чрез "възможността да бъде експроприирано защитавано имущество". Това е минималният стандарт на поведение, който българската държава е длъжна да възприеме. Нормата не ограничава държавата в суверенното й право да отчуждава на общо основание такива имоти при наличието на предвидените в чл.17, ал.5 от Конституцията условия. Такава забрана от конвенцията не може да се изведе, нито евентуалното й наличие може да бъде противопоставено на конституционното право на държавата да отчуждава "собственост за държавни и общински нужди".